Проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров (1930 - 2022) е завършил Софийската духовна семинария през 1949 година и Духовната академия (сега Богословски факултет към Софийския университет Св. Климент Охридски) през 1953 година. В периода 1953 - 1957 година е редовен аспирант (докторант) в катедра Свещено писание на Стария завет, където от 1971 до 2012 година преподава последователно като асистент, старши преподавател, доцент и професор. Води курсове също във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий и в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Проф. Шиваров преподава в Нов български университет от ... |
|
|
|
|
|
Тази книга е за библейските пророци от Амос до Реставрацията (VIII - IV в. пр. Хр.). ... Пророците са най-трудни за тълкувателите на Библията. Рядко на света са се появявали хора като тях, до такава степен устремени към бъдещето; на провиденциалния им взор е било дадено да преодолее преградата на времето и образът на Божия Помазаник е бил за тях жив, почти осезаем. Пророците и днес за нас са предвестници на Истината. Те са постоянните спътници на човечеството; гласът им звучи навсякъде, където се почита Библията; ликовете им ни гледат от тавана на Сикстинската капела и от стените на староруските храмове; поети ... |
|
|
Сборник с доклади от научна конференция. ... В сборника са публикувани доклади от научната конференция "Православие и постмодернизъм", състояла се през 2006 г. във Велико Търново. Научният форум разисква ключови въпроси, свързани с Православието, съвременността и постмодернизма. Изданието съдържа текстове и на английски език. ... |
|
|
В книгата на отец проф. Теодор Стилиянопулос - свещеник и учен - намираме забележителна съкровищница от безценни прозрения, идеи, преживявания и възгледи. Книгата засяга обширни и жизненоважни въпроси като Църквата, богословието, историята, богослужението, начина на живот, личното благочестие, духовния аскетизъм, миналото, настоящето и бъдещето на православното християнство. Книгата "Пътят на Христос" е подходяща не само за онзи, който вече е навлязъл в дълбините на православната духовност, но и за всеки, който тепърва пристъпва към същността на Христовото учение. ... |
|
|
Сотирология и христология в съчиненията на Теодор Мопсуестийски (352 - 428). ... "Трудът, който е представил г-н Светослав Риболов, е сериозно съчинение, единствено в православното богословие по тази тематика, и уникално въобще в богословските изследвания по дадената формулировка и подход. Похвално е, че той е бил умерен в изводите си изследовател, придържащ се към изворите и стараещ се да работи в една чисто православна перспектива." Доц. д-р Димитър Попмаринов "Приносните моменти на тази работа засягат реконструирането на сотириологията на Теодор Мопсуестийски, утановяването зависимостта между ... |
|
|
Книгата е предназначена за най-широка аудитория. На пристъпващите към вярата тя би могла да отговори на много от пораждащите се в ума и сърцето въпроси, на вече пристъпилите към вярата - да представи увлекателно и впечатляващо достъпно хилядолетното учение на Църквата. Книгата би била полезна и за свещеници и богослови. Първите, за да почерпят от нея проповедническо, а вторите - творческо вдъхновение от интуициите на отеца. Книгата е предназначена за всички онези, които с чисто сърце проявяват интерес към темите и проблемите на православната вяра и православното богословие. Личността и творчеството на прот. Александър ... |
|
|
Следване на Христос в съвременния контекст ... "Отдалечаването от Иисус Христос и пренебрегване значението на Проповедта на планината довежда до деформации в морала на християните. Авторите реабилитират Иисус Христос като канара, в която се закотвя християнската етика и посочват мястото Му в живота на вярващите. Според тях познаването на Иисус Христос култивира нашата вяра и й придава специфично значение. Чрез Иисус Христос човек разбира по-дълбоко собствената си същност и високата си ценност, а който опознава Христовото учение развива добродетели, с които придобива Божието царство. Книгата "Етика на Царството& ... |
|
|
Настоящата книга не може, а и никак не иска да прогласява някакво ново учение за Иисус Христос. „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). Затова тази книга се опитва да представи старото и постоянно истинно учение за Иисус Христос в нова форма, тоест в дискусия и контакт с модерното, така нареченото историческо тълкуване на Светото Писание и с просветеното мислене на Новото време. Тя иска да покаже, че ние като християни нямаме никакво основание за страх пред модерния свят; че нямаме нужда от изкуствено самозатваряне. Ние трябва да имаме същото дръзновение, което е изпълвало душите на църковните отци ... |
|
|
Албертус Магнус, наричан още Алберт Велики или Алберт от Кьолн е доминикански епископ, който пише съчинения върху практически всички познати през XIII в. клонове на знанието - логика, теология, метафизика, физика, биология, психология, етика. Той е този, който внедрява учението на Аристотел в църковното учение и западноевропейската философия. Дадено му е почетното звание учител на църквата, с него са удостоени само 33 души ... |
|
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
|
След като разгледахме най-общо добродетелите, пороците и останалите отнасящи се към нравствеността неща, сега е необходимо да се спрем на тях поотделно: тъй като, колкото постъпките ни са конкретни, общите морални наставления са по-малко полезни. Даден морален предмет може да бъде разглеждан обаче в неговата отделност по два начина: от една страна, с оглед самата му материя, както когато се разглежда например ето тази добродетел или ето този порок; от друга - с оглед отделните положения на людете, както когато става дума за подчинените и властвуващите, за водещите действен или съзерцателен живот и изобщо за всички такива ... |
