Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
Пътниците, които се качват на Малкълм, за да се отдадат на удоволствието от трансокеанския круиз (печалба от Лотарията), попадат в мистерия, която прилича и на алегория, и на колосален абсурд. Илюзията за подстъп към предишен живот, естествена по време на пътешествие, подтиква тази група мъже и жени да се впуснат в разплитане на загадката и да се опознаят взаимно. И го правят с ентусиазма, присъщ на играта, със свободата и риска, които само Кортасар може да предостави на героите си. Един незабравим роман. Хулио Кортасар (1914 - 1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна ... |
|
|
"Бразилско червено" е цветът на багрилото, добивано в бразилските джунгли, но и цветът на земята, на която през XVI в. стъпва експедицията на малтийския рицар Вилганьон."Бразилско червено" е нарекъл творбата си Жан-Кристоф Рюфен - неординарна личност, активист на граждански движения и участник в рисковани хуманитарни мисии, лекар и писател, учен и дипломат, най-младия член на Френската академия (2008). Книгата описва приключенията на френските конквистадори от експедицията на рицаря Вилганьон, сред опияняващата красота на океана и дивата природа. За основа на повествованието е послужил документалният ... |
|
|
От автора на "Часовете" и "Дом на края на света" ... Майкъл Кънингам с цялата си писателска сила и мощ проследява скандалната и драматична история на семейство Стасос в продължение на век (1935 - 2035 г.). Сагата "Плът и кръв" разказва за амбициозното преследване на американската мечта от имигранта Константин Стасос, желаещ "да бъде щастлив по солиден и траен начин". Полифонично и завладяващо са представени нелеките пътища на всяко едно от трите деца на семейство Стасос: Сюзан, все жадуваща за това, което няма Били, по пътя му към осъществяването на странно съвършенство Зоуи, ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Загадъчна история за едно мистериозно същество от малък ирландски остров... ... Легендата, че наоколо броди тайнствено същество, вълнува жителите на малък ирландски остров. Какво е Анви? Чудовище? Зъл дух? Призрак? Никой не го е виждал, но всички са убедени, че той съществува. Дали е мит, с който островитяните се стремят да привлекат през лятото повече туристи, или призрак от миналото, който някой ден ще се завърне? Наситен с богата образност, свеж хумор и колоритни персонажи, романът ни въвежда в духовния свят на местните хора, в който реалното и свръхестественото взаимно се преплитат и допълват. Авторът Падриг Стендън ... |
|
|
Невиждан магазин! Няма да повярвате на очите си! Внимание! Стойте далеч от антикварни магазинчета, от чиито собственици ви побиват тръпки. Уви, никой не отправя това предупреждение към жителите на Касъл Рок – градчето, в което често се случват необясними и страшни събития. И в което човек на име Лийлънд Гонт отваря магазин „Неизживени спомени”. Гонт е съвършеният джентълмен, чийто поглед хипнотизира и чиито думи омайват. Никой не би предположил, че този човек е въплъщение на злото, дявол с човешки облик, убеден, че всичко на този свят се продава: любовта, надеждата, дори човешката душа. Какво са готови да платят за ... |
|
|
"Сборникът с разкази е поредица от ловни плячки, които преследваме в определена територия. Историите са различни, но имат много общо помежду си. Замислям книгите с разкази като органично съставени, те не са нито сборници, нито антологии. Тъй че историите в това томче ще бъдат като продължение на "Двамата господа от Брюксел"... Всички живеем по два живота - единият фактически, другият - въображаем. Това ще бъде и темата на книгата: виртуалните животи, които образуват основата на един реален живот. Бруно и Ян ми напомнят също, че тези разкази говорят за любов. За мен това е толкова естествено, че дори не си ... |
|
|
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала е изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, дама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на Шмит да разказва. Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата ѝ са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се ... |
|
|
Какво е истина? Има твоя истина, има моя и истината на всички останали... Всяка истина е само истината на този, който я изрича. Има толкова истини, колкото и индивиди. Истината никога не е една; затова и не съществува. Само силата налага истината, а в силата няма нищо интелектуално, тя принуждава с оръжие; с меч, с бран, с убийство, с мъчения, с шантаж, със страх, с пресмятане на интереси, тя заставя духовете да се споразумяват временно по отношение на някаква доктрина. Истината в единствено число е победа, поражение, в най-добрия случай примирие. Но това не е нито истина, нито мир... Ключовата тема "Евангелие според ... |
|
|
Рандъл вече не беше онова романтично момче, затова бе успял да види Линдзи без никакви илюзии. Прие я каквато бе и се остави нейното ухание на леко безскрупулна, дори леко вулгарна виталност да го подлуди. Даже фактът, че тя очевидно, макар и не много демонстративно, си търсеше добра партия за женитба, му доставяше удоволствие. Някои по-проницателни хора биха я нарекли пресметлива лисица, но с него тя беше честна, не си правеше труда да се преструва и това превръщаше малките й хитрини в нещо още по-очарователно. С него тя беше почтена, открита, а най-хубавото у нея, с изключение, разбира се, на приликата й с Диан дьо ... |
