|
Органични формиНиколай Атанасов
* Доставката в София на тази книга е 2 лева
и отнема от 1 до 3 работни дни, за цена извън София щракнете тук. * Можете да платите книгата в брой при получаване.
|
Описание:
не знам какво е
да те обичам обичам да си мисля
че те обичам обичам да съм влюбен в обичането
не знам какво е да ме обичаш обичам
да ми повтаряш че ме обичаш обичам
да обичаш да вярваш че ме обичаш
обичаме да си мислим че се обичаме
обичаме да се вкопчваме в обичането
да прегръщаме да притискаме
да не изпуснем
да не скъсаме сатенената
паяжина
любовта да не
избяга
да те обичам обичам да си мисля
че те обичам обичам да съм влюбен в обичането
не знам какво е да ме обичаш обичам
да ми повтаряш че ме обичаш обичам
да обичаш да вярваш че ме обичаш
обичаме да си мислим че се обичаме
обичаме да се вкопчваме в обичането
да прегръщаме да притискаме
да не изпуснем
да не скъсаме сатенената
паяжина
любовта да не
избяга
Рейтинг:
Мнения на посетители:
Багоас
Това повече ми прилича на поезия. Гей елементът е леко загатнат, но има и такива стихове (не тук), в които ясно личи ориетирът на лирика.
Море, безупречно, красиво
и бряг, във който блъскат се вълни...
И блъскайки се там заспиват
и в съня си грабват моите мечти.
А после пък събудени си тръгват
навътре, за да дойдат после пак насам.
И идват, но мечтите ми ги няма,
а аз на плажа чакам сам.
- Море, къде ми е душата?
Вълни, върнете моите мечти...
И аз крещях, без да нарушавам тишината,
но острите скали ми промълвиха: - Молим те, мълчи.
- Те всекиго така ограбват,
дошъл да помечтае на брега.
А после тялото му грабват,
ако реши да търси своята душа.
- Така че по-добре тръгни, дори ограбен.
Мечтите другаде си потърси
За да не те намерят утре тук удавен
как плискат те убийците на твоите мечти.
И аз си тръгнах. Влях се сред тълпите.
Тълпи бездушни - като мен.
Но защо си тръгнах без мечтите?
Кой ще бъда в утрешния ден?"
Из цикъл "Без име"
--------------------------------
Как искам още да ти пиша,
словата си в две думи да сбера.
Света със тях да мога да опиша...
със тях да донеса и любовта.
Как искам да ти дам от мойта гръд,
ръцете ти да знаят, че ме има...
дори да гние вече мойта плът,
чрез теб ще знаят мойто име.
Как искам... Но не ме кори,
когато чакам в нощите си будни
да звънне някой, да си ти
и сънищата да не бъдат трудни.
Как искам... ала вече знам,
че всеки път си има края...
Как искам..., но съм вече сам,
а сам ще стигна ли до Рая.
На Б. - 02`2005
Петър Кузмов
Тази книга е революционна не само за България, но и в световен мащаб. Влиза в най-дълбинните нива на душата. Не съм чел по-добра поезия на български.
марко бонев
колко силен трябва да си за да можеш да обичаш
не малко
колко пък трябва да си простиш, за да позволиш да те обичат
колко ли - питам се почти всяка вечер
Валери Мичев
Моите поздравления за смелостта и дързостта, ако мога така да кажа, за това, че \Николай Атанасов не се притесни, че това не е типичната поезия.Поздравявам го за това, че показа, че гей авторите могат да бъдат много по-добри, както това е видно в световен мащаб!Пожелавам му много следващи успехи!
Валери Мичев


