Господин М
Георги Тенев
Алтера
След "Партиен дом" и "Свещена светлина" Георги Тенев отново пише за политика и еротика. Романът ни води едновременно на пътешествие в историята и на пътешествие в космоса. Тенев избира за свой герой писателя и сценарист Георги Марков - интелектуалец, емигрант, жертва на предизвестена смърт. Сюжетът започва в края на 60-те, движи се напред и назад във времето, на ръба на документалната достоверност.
Безпартийният М. е драматично свързан с машината на комунистическата пропаганда, чрез нежна принуда и с чувство на интелектуално отвращение. Изведнъж обаче в живота му се случва чудо с библейски измерения. Историята на М. ... |
|
Кристо и свободната любов
Георги Тенев
Алтера
11 септември, сутринта, 8:30
Kрасиво ще бъде, веднъж само да достигнем покрива.
Градът е вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук за да ви правя комплименти.
Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го? Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамаат, които никога не се качват на един и същи самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи.
Георги Тенев е автор на романа "Партиен дом& ... |
|
Свещена светлина
Георги Тенев
Алтера
"Свещена светлина" разколебава всеки, който е смятал, че познава прозата на Георги Тенев. В тази книга ни връхлита революция от сюжети, които прекрачват национални граници, идеологически и сексуални табута. В новият свят на Георги Тенев законите на историята и политиката са подложени на унищожение от модерни елити и неудържимо нахлуващи поколения.
Разказите в "Свещена светлина" ни напомнят защо научната фантастика е била жанра на Студената война и какви войни се водят днес. "На кого принадлежи бъдещето?" е един от ключовите въпроси, а отговорът е скандален и възбуждащ.
В тези истории въображението на ... |
|
Партиен дом
Георги Тенев
Алтера
" В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника.
Тя търси с уста устните ми, стиска през фанелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах. разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, болката се оттича от ... |
