Книгата на живота
Николай Бойков
Сиела
Пиша леко, от само себе си. И щом завърша книга, усещам, че никога, ама никога повече няма отново да седна да пиша, усещам, че съм изказал всичко, ама всичко за изказване.
Така неусетно се озовах и в "Книгата на живота". Живеех просто вслушан в случващото се - и когато срещах гласа на историята, сядах и го записвах. Не бих казал, че живеех, за да пиша, нито че пишех, за да живея. Случваше се книгата - както дишам, както плача или се смея.
Вървях и събирах перата от ангел. (Макар и някои да разберат това буквално.) ... |
Стихотворения с биография
Николай Бойков
Жанет - 45
"Приятелю повярвай ми
Аз съм само гост който идва
Потропва на вратата и си отива
А не оставя след себе си нито глас
Нито потропване
нито дума да го спомене
Нито диря от своите нозе под лампата на стълбището
Нито сянка на стената
Нито глас нито дума нито крачка
Гост който идва почуква и си отива
В една вечер която започва преминава през олука
И се забравя
Като някой когото очакват и не идва
Онази раковина на вашата маса
ми напомня за далечни пътувания
Но аз само ще потропам на вратата
И ще си отида Отида
Съвсем." ... |
Писма до Петър
Николай Бойков
Жанет - 45
e-mail:
"Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи се предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане. Ако можете да изпадате в повече стилове, щеше да е още по-добре. Никаква оценка не ми идва наум за постигнатото исо на едно и също настроение на общителна отвореност. Но и какво неразличаване на хора, животни и предмети. Смутително равенство между вашите чорапи и очите на любимото същество. Никаква йерархия и укриване от живеенето тук в баналната ... |
