Вълчеотдание
Антонин Баяя
Ерго
Романът е за вълци, хора и всякакви странни явления! И за любов!~ Романът е пропит от обич. И всеотдайност. Между членовете на едно широко разклонено човешко семейство, между членовете на вълча глутница. Изящно поднесена еротика. Любов към природата, сраснала се неделимо с хора и вълци, еднакво нужна на всички живи същества.
Това е поетично-философски разказ за осезаемото и неосезаемото, за боговете на безчет религии, за Брата Човек, Брата Вълк и за Твореца. Величествена възхвала на живота!
Антонин Баяя (р.1942, Злин) е чешки белетрист и есеист. Произхожда от лекарско семейство, завършва Висшия агротехнически институт, работи в ... |
|
Цигулките от улица "Нерудова"
Доменико Лиото
Ерго
"Цигулките от улица "Нерудова" разказва за превратностите в живота на няколко младежи, които в преследване на житейските си амбиции се сблъскват с общовалидните проблеми на приятелството, любовта, дълга. Съпричастни в света на изкуството, героите се водят от всекидневните си страсти: те са музиканти, актьори, художници, хора, изпълнени с впечатления, ангажирани с увлекателен, но тежък труд, често изразявайки се с възвишени и надменни слова, досущ като на сцената на живота. Интересите им са тези, върху които всяка генерация размишлява с илюзията да извлече правилните отговори за себе си: смисълът на съществуването, значимостта ... |
|
Енсо
Владислав Христов
Ерго
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост".
Силвия Чолева
”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.”
Илко Димитров ... |
|
Хит депо. Под натиск. Транссараево. Апокалипсис от Recycle Bin-a
Фарук Шехич
Ерго
Можем ли някога да се завърнем истински от войната? Доколко войната остава в нас завинаги? Това са въпросите, които не спира да си задава Фарук Шехич. Формално войната е завършила, но белезите от нея бележат спомените за цял живот и само на пръв поглед изместват по-силното присъствие на цивилния всекидневен живот.
Фарук Шехич е роден през 1970 г. в Бихач (Босна и Херцеговина). Завършва Ветеринарен факултет в Загреб и Философски факултет в Сараево. През 1992-1995 г. воюва в 5 корпус на Босненската армия и достига до чин лейтенант. От 1998 г. публикува проза, поезия, есета, критика. Произведенията му са преведени на английски, френски, ... |
|
...малко той, малко аз, малко ние
Мария Василева
Ерго
"...в дълбините на душата си
младостта е по-самотна от старостта."
Ане Франк
"това не е книга като книга -
подредена, с жанр и ритъм.
не.
това са думи -
разпръснати и разпилени.
като живота.
и дневник не е.
(макар че прилича.)
и поезия също. нито пък проза.
това е книга с по малко от всичко.
като живота.
това е книга без претенции,
с пропуснати запетаи,
изречения, които започват с малки букви
и някоя правописна грешка тук и там.
като живота.
и истинска като него.
ето, предупредени сте."
...
"имаш красива усмивка, но очите ти са малко тъжни", казаха ми веднъж.
"който трупа знание, ... |
|
Добрите намерения
Андрес Барба
Ерго
Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г.
Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика.
Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
Такава гъста светлина
Таня Кольовска
Ерго
Новата поетична сбирка на Таня Кольовска „Такава гъста светлина“ е събрала в едно най-добрите й и някои нови стихотворения. Изданието е изпъстрено с рисунките на художничката Магда Абазова, както и с тъжно-шеговитите, с вкус на горчива луна поетични прозрения на Таня!
„Стиховете на Таня Кольовска пускат кръв, но не признават хленчене.”
Кристин Димитрова ... |
|
Самосъзнаваща душа
Арсений Тарковски
Ерго
Двуезично издание на български и руски език ... "Аз писах тези стихове по различно време, усещайки различните повеи, с които беше богато или бедно датиращото ги десетилетие и половина. Получи се така, че моят свят не съвпадаше напълно със света на големите събития. Но всички повеи, които проникваха в моя свят, присъстват в стиховете ми и чрез тях тези стихове живеят.
Откъм 1928 година неколцина млади поети, без грижа за отпечатването на своите стихове, издигнаха почти от никого незабелязано знаме. На него пишеше: „Поетическа истина". Трябва да кажем, че по това време вече се беше формирала литературна школа, не след дълго ... |
|
В процепа на хоризонта - Стихотворения
Палми Ранчев
Ерго
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
|
Чекмедже за единични неща
Гергана Пожарски
Ерго
19 днешни БГ притчи за живота, любовта, смъртта, битието ни на човеци и ангели! ... "Очите му бяха огромни и кръгли и имах чувството, че всеки момент ще зареве от мъка. Само че ревнах аз. Аз, който не помня да съм плакал от ученическите си години (и то - от ранните такива), се свлякох върху дюшемето от парен бук на пода в синята стая за гости, току до дървените крака на стола, върху който седеше видим само от мен ангел, и се разциврих като девойка. Сцената беше идиотска. Най-идиотската, в която съм участвал. Как можа точно аз да попадна в подобна ситуация – никога не съм вярвал във врели-некипели. Как можа тъкмо аз, най-здравомислещият ... |
