Това не е просто книга, а искрици от мъдростта на човечеството. В малките късчета са събрани изпитани истини и опитности на човешкото битие. Различни религии и светоусещания, различни времена и посветени си дават среща, за да ни покажат, че всъщност познанието, добротата и хармонията са общовалидни и общозначими за всички.
Вярваме, че след срещата с притчите, във всеки от вас ще остане светлината им и светът ще стане по-добър.
Това издание е допълнено с встъпителни теоретични статии към всеки раздел и с тематичен указател, който може да бъде полезен и на педагога, и на изследователя, и на всеки читател. Интересно е да се отбележи, че различните традиции отделят основно внимание на разбиването на съизмеримост, вътрешна свобода и неприбързаност към земните, преходни предмети, на изчистването на ума, на възприемането и осъзнаването на Пътя. В указателя са подчертани най-ярките аспекти на всяка притча, но както беше казано по-рано, напълно да се обозначи, а още повече - да се изчерпи цялата пълнота на смисъла на притчата, е невъзможно.
Разбира се, немислимо е в една книга да се обединят всички притчи, известни на човечеството. Затова при подготовката на това издание бяха поставени някои ограничения. Притчите се подбираха по основните религиозно-философски традиции и се нанизваха на оста на идеята за духовно и нравствено усъвършенстване на човека. При това сборникът съдържа притчи, в които се демонстрират негативните качества, възпрепятстващи човека в неговото развитие, и притчи, илюстриращи положителните качества, спомагащи най-пълното разкриване на творческия потенциал на личността.
При подготовката на тази книга съставителите положиха огромен труд при изследването на различни източници. На първо място бяха използвани свещените книги на всяка от упоменатите традиции: Библията на християните, Тора и Талмуда на юдеите, Коранът на мюсюлманите, Бхагавадгита и Упанишадите на индусите, Дхаммапада на будизма, Дао дъ дзин и Чжуан Дзъ на даоистите.
Освен това беше използвано обширното литературно наследство, създадено в процеса на развитие на всяка религиозна традиция. Това е Агада (сказанията и притчите на Талмуда и Мидраши) в юдаизма, жития на светците в християнството, Хадиси (предания за живота на пророк Мохамед и неговите сентенции) в мюсюлманството, Лалитавистара (Животоописание на Буда) и Джатаки (истории за предишния живот на Буда и неговите ученици) в будизма, трудовете на великите мислители Абу Хамид ал-Газали, Джалалуддин Руми ал-Балхи, Ибн Араби, Бектами в суфизма.
В раздела, посветен на притчите на индуистката традиция, са използвани книгите "Възвестяване на Рамакришна" (Рига, издание на М. Дидковски, 1931 г.) и "Философията на Йога" на Свами Вивекананда (Магнитогорск, Амрита, 1992г.). За основа на раздела, посветен на Дзен-будистките притчи, послужи книгата на П. Рене "Плътта и костите на дзен" (Харков, АРС, 1991 г.). Разделът, посветен на Настрадин ходжа, възникна в резултат на изследване на различни източници, включително и най-новите интерпретации. Притчите "Ученията на живата етика" бяха взети от серия книги "Агни Йога" (Учение на живата етика) и от "Криптограми на Изтока" (Рига, Угунс, 1992 з.).
Разбира се, съвременният живот се е изменил много и се отличава от древността по това, че съзнанието на човека често е по-погълнато от грижите на материалния свят и духовният, даже свещените притчи се възприемат често като забавни истории. Търсещият истината обаче, докоснал се до съкровищницата на древното знание, ще извлече от нея истински елмази на смисъла, които със своето сияние ще очистят и озарят съзнанието му.
Рейтинг: 9.27 / 15 гласа 
