В книгата е представен незабравимият герой на Ран Босилек Патиланчо. Чрез неговите изпълнени със заразителен хумор писма до Смехурко писателят рисува неповторимия детски свят, в който забавните игри и смехът често са последвани от сълзи, а лудориите на малките палавници водят до наказания от страна на възрастните. Веселите приключения на любопитните, находчиви и жизнерадостни патиланци неизбежно са свързани с тяхната строга, но любяща баба Цоцолана. ... |
|
С рисунки на Йордан Радичков . ... "-Врабчетата са моя стара слабост. Винаги съм мислил, че всеки човек преди да порасне, някога е бил врабче. -Според Вас съществува ли днес "Онова нещо"? -Това е един мой герой от "Ние, врабчетата". Да. "Онова нещо" трябва да съществува винаги и навсякъде, само че аз не знам неговия образ. За религиозния това може да бъде бог, за някои - съдбата, за други - възмездието. За мен е онзи нравствен коректор, който всеки един от нас носи в себе си. Всеки трябва да има по едно свое лично нещо, което винаги го следва, следи и наблюдава всяко негово действие. ... |
|
Запознайте се с Чарли Бъкет - положителният герой, Господин Уили Уонка, Майк Тиви - момичето, което по цял ден гледа телевизия, Огъстъс Глуп - лакомникът, Верука Солт - разглезеното от родителите си момиче, Вайълет Борегард - момичето, което по цял ден дъвче дъвка и Умпа-лумпите. Чарли Бъкет обича шоколад. А господин Уили Уонка, най-чудатият изобретател в целия свят, отваря вратите на изумителната си шоколадова фабрика за пет деца. Това е наградата на живота им! Вечни смукалки, Карамели за коса, голяма машина за дъвки и река от шоколад очакват щастливците. Чарли само трябва да намери златния билет и неговото вкусно ... |
|
Този роман разказва за приключенията на група осмокласници от Кирхбергския пансион. Няколко дни преди Коледа техните "врагове" от реалната гимназия пленяват един от пансионерите и изгарят тетрадките по диктовка на целия клас. Това е началото на истинска война... Ерих Кестнер (1899-1974) е роден в Дрезден. Осемнадесетгодишен е изпратен на фронта по време на Първата световна война. Преживява в Германия годините на фашизма, когато му е забранено да публикува свои произведения. Автор е на много романи за деца: "Хвърчащата класна стая" (1933), "Това се случи на 35 май" (1933), "Малкия мъж& ... |
|
Художник: Виктор Паунов . ... "От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели - водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност - спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не - отговаря: "Знам ли!". Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! ... |
|
Приказна повест. ... Благодарение на тази книга през 1974 година името на Ено Рауд е записано в международния списък на Ханс Кристиан Андерсен . "Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета - Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А ... |
|
Мери Попинз се появява неочаквано като гувернантка в дома на семейство Банкс. Тя е толкова тайнствена и загадъчна личност, че никакво вълшебство не й е чуждо. С нейна помощ децата преживяват наистина фантастични приключения. Памела Травърз (1904-1996) е родена в Австралия, но прекарва по-голямата част от живота си в Англия. Става световноизвестна още с първия си роман за деца - "Мери Попинз". Приказната поредица за вълшебната гувернантка включва книгите: "Мери Попинз""Мери Попинз се завръща""Мери Попинз отваря вратата""Мери Попинз в парка" "Мери Попинз от улица ... |
|
Всъщност Точица се казва Луиза. През първите си години тя никак не растяла, затова я нарекли Точица. Продължили да и казват така, дори когато тръгнала на училище. Нейните родители са постоянно заети и не и обръщат много внимание. Добре, че Точица има с кого да си играе - Антон живее наблизо, а с него винаги е интересно. Антон умее много неща. С такъв приятел можеш да се впуснеш в най-вълнуващо приключение. ... |