Колко пъти животът трябва да среща две сродни души, докато се открият? Колко пъти трябва да се разминат, за да се срещнат? Тес и Гъс са създадени един за друг, но не са се срещнали. А може би това никога няма да се случи... "Днес е първият ден от остатъка от живота ти" - това е надпис, който Тес държи в кухнята си и който не излиза от ума ѝ, дори докато е на идилична почивка във Флоренция, преди да започне следването си в университета. Животът ѝ ще се промени завинаги и то не така, както очаква. Гъс също е във Флоренция. Семейството му е белязано от трагична загуба. Той се опитва да бъде добрият син ... |
|
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
Рандъл вече не беше онова романтично момче, затова бе успял да види Линдзи без никакви илюзии. Прие я каквато бе и се остави нейното ухание на леко безскрупулна, дори леко вулгарна виталност да го подлуди. Даже фактът, че тя очевидно, макар и не много демонстративно, си търсеше добра партия за женитба, му доставяше удоволствие. Някои по-проницателни хора биха я нарекли пресметлива лисица, но с него тя беше честна, не си правеше труда да се преструва и това превръщаше малките й хитрини в нещо още по-очарователно. С него тя беше почтена, открита, а най-хубавото у нея, с изключение, разбира се, на приликата й с Диан дьо ... |
|
|
Халиде Едип Адъвар (1884-1964) е първата жена-писател в Турция, добила широка известност и признание, радетел за еманципацията на жените, съратник на Мустафа Кемал Ататюрк в национално-освободителната борба на турския народ. Преведени на много езици, творбите й разкриват ярки образи на силни, достойни и независими женски персонажи, които успяват да изявят индивидуалността си въпреки суровата съпротива на едно враждебно и консервативно общество. На хоризонта едва забележимите очертания на хълмове, дървета, води, всичко плуваше в сенки, които преливаха от светлосиво до най-тъмния, абаносово черен цвят. Осман ще бъде ... |
|
|
"Неволите на истинския полицай" е започнат в края на 80 -те години и писан до смъртта на автора. Както и "2666", това е незавършен, но не и непълен роман, тъй като за автора е важно не да го завърши, а да го развива непрекъснато. Това е най-добрият Роберто Боланьо заради творческото въображение, заради идентифицирането му с неудачниците, заради неговата етика, която не се нуждае от етични принципи, заради проникновения прочит на близките му автори, заради радикалната независимост, заради това, че предлага модерен роман, който не ни лишава от удоволствието да следим интригата, заради един ... |
|
|
Русия, лятото на 1856 година. Алексей, непокорният син на Мария Карповна, вдовица и още запазила хубостта си, се завръща от дълго отсъствие в семейното имение, което майката ръководи с неумолима власт. Мария е готова на всичко, за да държи Алексей в подчинение и да го ожени за Агата, грозноватата ѝ бивша компаньонка. Алексей отказва и в крайна сметка неговият брат, безволев лицемер, приема женитбата. Различни перипетии позволяват на Анри Троая да очертае характерите в хода на непрестанните семейни войни. Развръзката е неочаквана, но отговаря напълно на логиката на разказа и довежда до завършека на този неголям, но ... |
|
|
Изпод разсейващата се мъгла изниква Истанбул с многобройните си багри, крепостни стени, кули и куполи... Червен шал, черно наметало, бръснарницата на Камо Бръснаря, часовникът на господин Шерафет, пистолетът на бай Кюхейлян... Три ката под земята в мъничка килия, докато зъзнат и се гърчат, четирима мъже си разказват истории. Угрижено и през смях... Разделяйки времето в Истанбул не на минало и настояще, а на време под земята и над земята. Бурхан Сьонмез пресъздава град, кръжащ в орбитата на болката и, въпреки всичко, на надеждата. За автора Бурхан Сьонмез е писател с множество награди. Първият му роман - "Север& ... |
|
|
Не можеш да си представиш колко често съм се чувствал изкушен да оповестя от амвона, че няма Бог. Това би било най-религиозното изявление, за което човек може да си помисли. Ако, разбира се, се намери достатъчно достоен човек да го направи и да го приеме... Всяко тълкуване на света е детинщина. Нима не е очевидно? Изгубването на Бога оставя след себе си вакуум, в който може да се настани човешкият разум, но не само това. Смъртта на Бог освобождава ангелите. А те са ужасни. Сред тях има сили и власти. Ангелите са мислите на Бога. И сега той се е разтворил в мислите си, чиято същност, множественост и могъщество ние не сме в ... |
Книги 
Рейтинг: 4.00 / 1 глас 
