Геноцид и съдба на арменския народ

Настоящият труд представя един досега неиздаван документ, съхранен във Виенския имперски и кралски архив от 1896 година, посветен на геноцида на арменците в Османската империя. Той открива връзки между арменския въпрос и източния въпрос, като се приближава към мнението, че по-скоро става дума за един и същи въпрос, а не за два отделни, макар и свързани въпроса. Представя съдбата на един от най-древните народи в света и настоящото състояние на проблема за арменския геноцид в условията на разширение на Европейския съюз на изток и спорната кандидатура за членство на Турция.

Документът представлява политико-икономическо проучване на османския вилает Мамюрет-юл-Азиз, изготвено от австро-унгарския консул Загулич през декември 1896 г. Виена поръчва на своя консул да изготви този доклад, защото се нуждае от достоверна информация за кланетата на арменци в Османската империя и по-специално във вилает Мамюрет-юл-Азиз, по време на които загубват живота си повече от двеста хиляди арменци.

Миналото на арменците, а още повече трагичната им участ в края на ХIХ и началото на ХХ в. не са теми, които са предизвиквали или предизвикват интереса на българския изследовател, независимо че в продължение на няколко столетия и българи, и арменци имат обща съдба, че надеждите им за отхвърляне на османското господство са свързани с водените през целия ХIХ в. руско-турски войни, че почти по едно и също време възникват и се интернаци­онализират както Българският, така и Арменският въпрос. Общи моменти и вече съвместни действия има и след това, но различията вече доминират. Основното от тях е, че докато след 1878 г. българите получават независимост, то арменците в продължение на десетилетия са тикани към тяхната Голгота, в каквато се превръща 1915 година.