Неиздаван ръкопис - книга 1: Строителите на съвременна България

Съдържа "Произходът на съвременна България" и "Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887)". Повече от век от излизането на "Строителите на съвременна България" и половин век след смъртта на Симеон Радев той продължава да ни изненадва. Оказа се, че неговият архив крие невероятни съкровища за българската история, култура и духовност. За пореден път читателите ще се докоснат до един от поредните шедьоври, пръкнал се от непознатите му ръкописи. Това, което почитателите на този най-виден след Иван Вазов и непосредствен продължител на Захарий Стоянов, български писател, историк и мемоарист е една истинска сензация, останала скрита сред прашните папки на Симеон-Радевия архивен трезор. Върху ръкописа на двете си книги, оформили този самостоятелен том на "Строителите" полуслепият им вече автор работи до самата си смърт. С тях той определено завършва тази неповторима летопис на неговата Съвременна България.

Първата книга "Произходът на съвременна България" представлява едно въведение или по-точно казано, по думите на самия Симеон Радев, "увод" към "Строителите". Целта му е да покаже приемствеността на личности и на идеи от времето на Българското възраждане в следващия следосвобожденчески период. С майсторското перо на Симеон Радев пред нас израстват по един невероятен и неповторим начин пълнокръвните и автентични образи на титаните на нашата национална революция Васил Левски, Георги С. Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев. С тази книга Симеон Радев за пореден път ни изненадва като ювелирен и оригинален разказвач, а и преди всичко като задълбочен биограф и познавач на живота и делото на Апостола на Българската свобода Васил Левски.

Втората книга "Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 - 1887 г.)", представлява също завършено изследване върху този все още недостатъчно осветлен период от нашата история. Това, което тук прави впечатление е, че изследването е изградено главно на основата на недостъпни и непознати за българските изследователи чуждестранни документи. Ако в първата книга главни герои са водачите на българската национална революция, то в тази втора книга са съзиздателите, строителите на българската държавност на възроденото българско Отечество. Това е великата тройка на българския политически либерализъм - Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков, намиращи се в една от най-екстремните ситуации в нашата история, като в следващия момент техните амбиции и идеи ще ги разделят и противопоставят завинаги.

Ако често се питаме къде е мястото на страната ни в световната политика и дипломация, то разказът на Симеон Радев дава отговор, в който показва уменията и възможностите си на дипломат от кариерата и на блестящ историк на българската дипломация, на фона на международната дипломация и то в един момент когато българският въпрос е централен международен въпрос за Великите сили по време на руско-българската криза. България е мястото където се срещат и сблъскват интересите на Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция, Италия и Турция при избора на нов български княз след Съединението, победата в Сръбско-българската война и абдикацията на княз Александър I Батенберг. На този фон прави впечатление масираният руски натиск както върху младото княжество, така и над останалите играчи в тази сериозна дипломатическа игра.

По подобие на любимия на Симеон Радев Марсел Пруст с неговите "По следите на изгубеното време", което този загадъчен френски писател пише и дописва цял живот най-сладкодумният български разказвач с неподражаемия си стил пише книгата на своя живот до самата си смърт. Томът който държите в ръцете си най-после слага края на мистерията около една от най-българските книги и е същевременно венец в неговото творчество.

Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на "Строителите на съвременна България" - едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.

Симеон Радев е роден на 19 януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител в Охрид.

Той учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей "Галатасарай" в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнакхан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.