Драги читателю, ти стоиш пред една книга, която иска да ти разкаже за житейската и професионална съдба на един голям българин – Папата на щангите. “Житието Абаджиево” е неразривно свързано с половинвековната история не само на родния, но и на световния спорт. От 1957 г., когато в Техеран той печели първия за България сребърен медал на световното първенство по вдигане на тежести и твърдо дава заявката си да участва в развитието на щангите чак до наши дни, когато редица треньори с уважение идват при него или го канят в далечни земи да сподели уникалните си треньорски знания и опит. Тази книга ще проследи вдигането на тежести през последните петдесет години, което е написано безспорно с треньорския почерк на Старшията. Нашата тежка атлетика и Иван Абаджиев са като сиамски близнаци – те са неразделни и не можем да говорим за този спорт, без да говорим и за треньор № 1 на България за ХХ век. Като добър строител той ще сътвори магистрала на българската тежка атлетика, по която тя триумфално ще пътешества в годините, отрупана с многобройни медали. Преди Абаджиев да поеме националния отбор като старши треньор българските щанги нямат нито една точка, а в класацията нашият спорт е на 18 място. На две олимпиади, Токио’ 64 и Мексико’68, тежката ни атлетика не печели нито една точка. Следва първият крупен успех на Абаджиев като треньор. На европейското първенство Варшава’ 69 момчетата му завоюват два златни и пак тук на световното – два сребърни медала. Следва висока оценка и признание – директива от ЦК – всички спортове да минат на двуразова тренировка. Същата двуразова тренировка, чийто автор е Абаджиев и за която той многократно ще бъде критикуван, обругаван и възненавиждан. Абаджиев влиза в големия спорт и се налага като силна треньорска фигура, с която вече всички ще се съобразяват и който ще оказва влияние не само у нас, но и по света. За него няколко години по-късно президентът на Международната федерация по вдигане на тежести Готфрид Шодел с възхищение ще каже: “Стана ясно – родил се е треньорът на света!” И във времето по-нататък Старшията категорично потвърждава тези слова. След две години и половина треньорска работа на олимпиадата Мюнхен’ 72 българските щангисти печелят три златни и три сребърни медали. Получават общо 38 точки и отборно са на първо място. Следват години, десетилетия на успехи – многобройни шампиони и медалисти. На олимпиадата Москва ’80 българският отбор по вдигане на тежести е на второ място. Абаджиевите медали през годините са: 10 олимпийски, 59 световни, 79 европейски. А всъщност те са повече, защото медалите на Наим Сюлейманоглу и Мутлу са резултат на неговата треньорска дейност. Медалите след пенсионирането му са донесени от неговите щангисти, оформени и градени като елитни спортисти в суровата му школа. Когато неприятелите на Старшията решават да го изолират от българската тежката атлетика и наистина го правят, започва сривът й, а и сривът на спорта ни като цяло. В Атланта България пада на 22 място. През 2000 г. в Атина в класацията спортът ни е едва на 33 място. Коментара оставям за теб, читателю. Искаме с тази книга да повдигнем завесата на българските щанги и да пристъпим с теб, читателю, в кухнята й. Опитваме се да влезем неканени или дискретно поведени в тайните лабиринти на абаджиевите успехи, да надникнем, да разгадаем магическите секрети на треньорската му работа. Какъв е пропускът да пристъпим там? Какъв е тайнственият шперц за вратите на треньорската му съкровищница? Дали ще ни допусне? Ако тръгнеш с нас през времето и страниците на “житието Абаджиево” ще минем развълнувани и съпричастни през един тревожен и сложен живот, ще се издигаме заедно към високите и гръмотевични върхове на победите, ще се сриваме до бездните на странните и двусмислени неудачи. Иван Абаджиев прави пъртина към върховете на тежката ни атлетика. Ще го отричат и хулят, ще го пробождат с невидимите стрели на завистта, ще го възхваляват и обругават, ще го обсипват с хвалби и поздравления, ще му се покланят и прекланят, когато е на върха на славата, и ще го напускат, и забравят, когато идват неуспехите и компроматите. И уморени, и потресени, спрели за миг в спомените, ще се питаме кой, кога, защо? В лабораторията на времето ще търсим точния анализ на предателствата и на приятелствата, на слънчевите, буреносни и блатни събития. В огромната зала на миналото дори прахясалите етикети на спортните личности и събития да не се разчитат, след време историята ще освети потрошената си холограма и от случайното парченце в светлината на безстрастното време ще възстанови цялата безпощадна истина. Това е пъзелът на едно житие, който ще се опитаме с тази книга да подредим справедливо и честно, за да остане като верен документ на един човешки живот, на една епоха в тежката ни атлетика. Ще търсим развълнувани в гънките на историята скрити скромните факти и незабележимите случки или фанфарните и ослепителни събития, които са променяли треньорския живот или съдбата на щангите. Ще се взираме, ще питаме, ще анализираме и ще търсим обяснение от историята, от очевидците, от личностите и зличностите в спорта, ще одобряваме или ще упрекваме действията или бездействията на отговорните, на участващите, на успешните и потърпевшите. Ще поискаме да влезем в храма на спортната Темида, за да станем самите ние със съпричастността си към времето, към българското, към спорта – и свидетели, и прокурори. Възхитени или възмутени ще припознаваме имена, личности, събития. Ще откриваме абаджиевите приятели и съмишленици. И ще недоумяваме кога и защо във възхитените очи на талантливите му момчета обичта към Старшията се е сменила с яростна злоба. Ех, вие, взети неизвестни от селца и градчета и прославени след това като железните мъже-медалисти! Ако не беше Старшията, щяхте да вдигате щайги, а не щанги! И отново ще минем под огромната арка на строгите и безпощадни въпроси за българския спорт и ще търсим заедно отговорите на: кой, кога, защо, колко и за колко, поръчка, случайност, предателство, търгашество, Юди или глупаци, приятели или Тартюфи, съмишленици или сатрапи? Дали ще успеем, това ще кажеш ти, читателю, след като затвориш последната страница. Ще каже и времето, и идните поколения. Но си мисля, че толкова много медали на везните на спортната Темида не са случайни и не могат да се отминат без замисляне, без анализ, без коментар. Дано да са добронамерени и ползотворни за родния спорт, както винаги е желал големият треньор. И сигурно има много да ни учи още белокосият Абаджиев, градил паметник на българската тежка атлетика с десетилетия, със злато, сребро и бронз. Сътворил го е за нея, а също и за себе си. Вярвам, че книгата ще е полезна за спортисти и треньори, ще е интересна и информативна и за редовия, неизкушен от спорта човек. А сега добре дошъл, читателю, в „житието Абаджиево!“
Рейтинг: 9.55 / 42 гласа 
