Между страниците се отваря свят, който ще те накара да ожаднееш за живот. Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и силата на духа, който идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето... Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда. Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи. Любовта и войната застават лице в лице и жадно се гледат в очите. После изгарят в страстна целувка и остават отломките на ненужните ти парчета. Остава само сърцето, което жадно тупти за ... |
|
|
След жестока катастрофа младо момиче изпада в будна кома. Родителите ѝ са изправени пред дилемата на какво да се уповават - на Бог или на медицината? Освен за живота на дъщеря си, те трябва да се борят и за запазване на собствената си същност. Един мъж е поставен на кръстопът - трябва ли да пожертва себе си в името на семейството? Има ли право да налага справедливост чрез лично отмъщение? Къде е границата на човешкия морал? Възелът на съдбата се заплита и по всичко изглежда, че отговорите се крият в стремежа към съвършената любов - така, както е описана преди 6 века в The Rosarium Philosophorum - философската база ... |
|
|
Първата книга с разкази на Георги Томов е силен дебют, какъвто рядко се среща. С богат житейски опит зад гърба си, в "Не беше тук и си отиде" той разгръща смайваща палитра от чудновати истории, дишащи, живи герои и сложни морални дилеми, които нямат лесно и вярно решение - всичко това гарнирано с чудесен, зрял стил на писане. Сред тези страници има какво ли не - смях, тъга, щастие, има болка и сълзи, но най-вече дълбоко, проникновено разбиране за същността на човешкото в толкова различните му форми. Има ги хората, слаби и подвластни на страстите си, но и силни и помитащи всички прегради, когато си изяснят ... |
|
|
Протестите на Орлов мост. Блясъкът в очите на хората. Яростта и надеждата, че политическата класа може да бъде пометена, че същото ще се случи с монополите, с олигарсите. Във вкочаняващия студ на зимните вечери хората се събират отново и отново. В протяжните и мътни времена на промяната управляващите върхушки, без значение от коя партия, не само разграбиха България, но извършиха нещо още по-страшно. Стотици хиляди изгубиха спестяванията си, домовете си, работата си, изгубиха настоящето и бъдещето си. Виновните се знаеха, но възмездие нямаше. Политическата класа с алчно усърдие превръщаше властта си в пари, но възмездие ... |
|
|
Дива Мила има зелени очи и вижда всичко... почти. Асистента боготвори жена си и владее всички... но не съвсем. Бор е никой, той е безнадежден случай... дали? Съдбите на трима души с екзотични занимания и странни имена се оплитат във възел, който няма разплитане. Дива Мила, Асистента и Бор съвсем доброволно се качват на въртележка от интриги, любови и предателства, която заплашва да ги изхвърли на най-неочаквани за тях места. В тази главозамайваща история те ще се сблъскат последователно с древен владетел, със страховит престъпник и с ултра тайно общество, за което всички хора знаят. И само една скарида знае къде ще му ... |
|
|
"Провидението е решило да сложи в ръцете ви точно тази книга. Точно сега, в този момент, който знам от собствен опит, че няма да можете да забравите. Отворете страниците ѝ внимателно. Не бързайте. Отпуснете мускулите на всеки предразсъдък. Вдигнете всяка бариера. Разрушете стените на всяка конвенция. Позволете и да проговори точно на вас. Да ви усети. Да ви даде думите си. Ако успеете, тя ще остане ваша завинаги. Има шепа хора на този свят, на които е връчена особена отговорност облечена в дрехите на рядка дарба. Отговорността да разкажат света в който съществуваме така, че да ни помогнат да открием собственото ... |
|
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
|
Сънувам, че... Вземам кухненския нож и си отрязвам един пръст. Най-после и аз имам нещо свое. Останалото ми тяло е ничие. Иван Кулеков Мисля, че... С един уличен саксофонист си говорихме за пустия му живот. – Има трима музиканти, с които мога да свиря – каза ми той и запали цигара. – Единият живее във Франция, другият в Щатите, третият в Австралия. Събираме се по фестивали веднъж на няколко години и свирим час-два. Вече съм на шейсет и четири, а съм живял седем-осем часа. Иван Кулеков ... |
Рейтинг: 8.55 / 11 гласа 
Добави мнение 
