|
 |
Убийците на паметтаПиер Видал-Наке
* Доставката се извъшва с куриер на адрес или с
Български пощи, за повече информация щракнете тук. * Можете да платите книгата в брой при получаване.
|
Описание
“Убийците на паметта” е книга-визия за Аушвиц, за дебатите след Аушвиц, за неосъществените дебати за Аушвиц и за Холокоста. За отрицанието на свидетелствата и за очевидците на Холокост. За думите и тълкуванията. Но книга-визия и за непрекъснатото политическо и медийно присъствие на “историци ревизионисти” в света. Въпреки че, както самият автор посочва, Дж. У. Буш обяви за такива историци тези, “според които нямало никакво доказателство, че Ирак притежавал оръжия за масово унищожение”. Това е книга-визия за употребата на свидетелствата.
Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, които протичат в различни посоки и създават графични структури. Сборникът от текстове на Пиер Видал- Наке включва “Айхман от хартия”, “За Форисон и за Чомски”, “Тези относно ревизионизма ”, “От страната на преследваните” и “Убийците на паметта”. Както известният и у нас с книгата “Черния ловец” френски автор пише в предисловието си “опитите да се отрекат хитлеристките газови камери и унищожаването на душевно болни, евреи и цигани, както и на народности, смятани за по-долен вид хора – става дума най-вече за славяните – приема обезпокоителни размери.” Текстовете в книгата са писани между 1980 и 1987 година. Припомням отново прецизната статия на доц. д-р Деянова, която оспорва “документализма” на псевдоизследванията, “развенчаващи” “мита” за Холокоста. Един от критериите за отсъстващия документализъм е липсата на бележки – нито от автора, нито от редактора. Липсата на препратки към предходни изследвания и дебати по темата, както пише авторката. “Убийците на паметта” е диалог между текстовете на тези книги и тезите на автора.
Читателският ти поглед се движи сред графика за истината и лъжата. Има потоци от думи, които протичат в различни посоки и създават графични структури. Сборникът от текстове на Пиер Видал- Наке включва “Айхман от хартия”, “За Форисон и за Чомски”, “Тези относно ревизионизма ”, “От страната на преследваните” и “Убийците на паметта”. Както известният и у нас с книгата “Черния ловец” френски автор пише в предисловието си “опитите да се отрекат хитлеристките газови камери и унищожаването на душевно болни, евреи и цигани, както и на народности, смятани за по-долен вид хора – става дума най-вече за славяните – приема обезпокоителни размери.” Текстовете в книгата са писани между 1980 и 1987 година. Припомням отново прецизната статия на доц. д-р Деянова, която оспорва “документализма” на псевдоизследванията, “развенчаващи” “мита” за Холокоста. Един от критериите за отсъстващия документализъм е липсата на бележки – нито от автора, нито от редактора. Липсата на препратки към предходни изследвания и дебати по темата, както пише авторката. “Убийците на паметта” е диалог между текстовете на тези книги и тезите на автора.
Рейтинг:
Рейтинг: 7.00 / 3 гласа 
| За
да оцените книгата "Убийците на паметта", изберете цифрата отговаряща на
Вашата оценка по десетобалната система: |
Мнения на посетители:
Добави мнение Stenly
Ако Холокостът беше безспорно доказан, нямаше да се налага действителността на това събитие да се брани с тоталитарни закони, забраняващи публичното му оспорване. Когато у нас бяха оспорени кланетата в Батак имаше вълна от възмущение но не е търсена наказателна отговорност от двамата историци отричащи турските зверства. Но ревизионистите са съдебно преследвани, затова, че си позволяват публично да подлагат под съмнение Холокоста. Макар, че във всяка страна си има закони според, които авторите, които разпространяват лъжливи и клеветнически твърдения могат да бъдат съдебно преследвани. На ревизионистите даже не им се дава правото да докажат своите твърдения. И това става в 21 век. Кому е изгодно? Нека читателят се запита щеше ли да бъде основан Израел ако не беше /спорното/ събитие Холокост. И нека се запита доколко може да е обективен Нюрнбергският процес, след като победители съдят победени. М-увпрочем и досега нямат смислен отговор въпросите, защо по стените на /т.нар/ газови камери няма следи от циановодород, защо крематориумите са построени върху газовите камери, използващи горим газ в огромни количества и как могат да бъдат изгорени 6 млн. д. /освен неевреите/ в примитивни /от съвр. гл. точка/ крематориуми на кокс. Днешните изгарят по един труп на час.
Stenly
Ако Холокостът беше безспорно доказан, нямаше да се налага действителността на това събитие да се брани с тоталитарни закони, забраняващи публичното му оспорване. Когато у нас бяха оспорени кланетата в Батак имаше вълна от възмущение но не е търсена наказателна отговорност от двамата историци отричащи турските зверства. Но ревизионистите са съдебно преследвани, затова, че си позволяват публично да подлагат под съмнение Холокоста. Макар, че във всяка страна си има закони според, които авторите, които разпространяват лъжливи и клеветнически твърдения могат да бъдат съдебно преследвани. На ревизионистите даже не им се дава правото да докажат своите твърдения. И това става в 21 век. Кому е изгодно? Нека читателят се запита щеше ли да бъде основан Израел ако не беше /спорното/ събитие Холокост. И нека се запита доколко може да е обективен Нюрнбергският процес, след като победители съдят победени. М-увпрочем и досега нямат смислен отговор въпросите, защо по стените на /т.нар/ газови камери няма следи от циановодород, защо крематориумите са построени върху газовите камери, използващи горим газ в огромни количества и как могат да бъдат изгорени 6 млн. д. /освен неевреите/ в примитивни /от съвр. гл. точка/ крематориуми на кокс. Днешните изгарят по един труп на час.
Христаки Боневич
Социално, хуманитарно и политически актуално заглавие, необходимо като "документ на бъдещето", защото забравата е "плесен на паметта"...
Закупилите тази книга, купуват и:
НощтаЕли Визел Сиела Цена: 6.00 лв.
|
