"Тук става дума за прилепи, за вируси, за зомбита и за страхове. Има сънища, които са кошмарни, и кошмари, които не са сън (и които не изчезват, след като се събудиш!). Има филм, разказан на хартия. И концерт, който няма да забравите никога - защото, хора, рокът е безсмъртен! Няма да забравите и един задушевен разговор на дядо с неговия внук - времето има зло сърце, да знаете. Плюс още няколко стряскащи истории - коя от коя по-човешки, мили, красиви и близки. Става дума и за края на света, разбира се! Как иначе, като говорим за "Кошмари и съновидения" на Стивън Кинг - пълно издание, на всички разкази, в ... |
|
|
Всеки носи хаоса в себе си през целия си живот и се бори с него. Това е темата на "Хаос" - един роман-поема, написан с изключително познаване на човешката душа - на най-тъмните кътчета в нея и на стремежа ѝ към красота и любов. Романът "Хаос" на Людмила Андровска е всъщност летопис за неумолимия ход на времето. Пред който човешките щения изглеждат мимолетни и несъществени. Но той е и сага за миналото на едно общество, решило по принуда да скъса със същността си. Да се промени в сблъсъка между доброто и злото, сринал из основи патриархалния ни бит. "Хаос - безредие, безпорядък, бъркотия, ... |
|
|
Сборник с есета. ... Дванайсет есета, които ни превеждат през лабиринтите на писателското въображение и разплитат тъканта на съвременния свят с нежна загриженост и дълбоко разбиране. В алхимичната лаборатория на Токарчук ни очакват експлозии на фантазията и чувствителността, претопени в дванайсет есета, които запълват белите полета по читателските ни карти. Тези дванайсет упражнения по другост ни потапят в дълбокото на чувствителността: усещането за изчерпване и смаляване на света, сладостния послевкус на носталгията, зейналите между поколенията бездни, паноптичното око, което вечно ни следи и анализира, пътуващия човек - ... |
|
|
Двайсет и два нови разказа от майстора на кратката форма Етгар Керет (1967) плюс една необичайна кореспонденция и традиционния предговор за българските читатели. Този сборник е за многото разновидности на самотата. За предимствата от изстрелването с цирков топ. За изпълнимите и неизпълнимите желания на децата. За приятелството, късмета, виртуалната реалност, метаморфозите. И тук авторът отказва да се отвърне от мрачното в живота и тъкмо заради това вижда в пълния им блясък красивото, нежното и вечното. ... |
|
|
"Музей на бегинки" (1894), най-символистичното произведение на белгийския поет и писател Жорж Роденбах (1855 - 1898), представлява сборник от девет истории из живота на Бегинажа в Брюге. Всяка от тях е предхождана от "натюрморт" - описание на спокойния декор, сред който живеят бегинките, "предани Богу душици, цветя, които едва приличат на жени, лилии с колосани корнети". Текстът, макар и написан в проза, е изключително поетичен и в него проличава забележителният талант на автора - ярък импресионист на словото, наречен от френския литературен историк Гюстав Лансон "меланхоличният ... |
|
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
