От облак на облак. Разкази

Четива за между две гари. Сборник с разкази, непретенциозно написани за разтуха според самия автор. Стилово представляват умилително-сантиментална препратка към литературния сказ от времето на "социализъма". Ако автоматично прозрете езиковия субект отвъд последната дума, ще оцените и хумора на запаления по тънката част, както също се казваше тогава, лиричен герой. Той се вози на таратайка, а денят му е населен я с дръгливи героини; я с другарки и хубавелки, които си ги бива за потребление всякакво, даже на дневно осветление; я с грешки на природата. Впрочем, по собствените му признания заради тази си "любов – висока или съвсем ниска" към жената той я изобразява (жената) изключително словесно, а с четка посяга само на мъжкия пол. И доколкото г-н Бранев определя разказите си като "четива за между две гари", сигурно за тях ще има доста пътници.

"Роден в дълбините на миналия век, още през юношеството си реших да стана велик писател и тогава написах речта си, която щях да произнеса при получаването на Нобеловата премия. В тази реч добре разяснявах, че литературата е нещо като бабина приказка, която не само ни приспива, но и прави живота ни значително по-дълъг, защото когато слушаме баба си, или четем хубава книга, ние се размечтаваме да бъдем всемогъщи като змейове, или красиви като принцеси – според това кой какъв е по рождение, сиреч кой как прави това или онова не пред цялото общество. И като змейове или принцеси, живеем ние дълго, дълго. Нобеловата премия още не съм я получил, но пък и от юношеството си все още нещо не успявам да изляза, за което честно признавам – не се напъвам кой знае колко. А напоследък личните ми отношения станаха по-тъмни и сложни и от литературните ми такива – увлякох се в дама със солидно обществено положение – бивш старши сержант от армията. Посрещам я с много светлина в моята мансарда. Иначе, без светлина, ще я загубя дори на немногобройните си кубически метри – на цвят по-черна от нощта е тя. Засега гледам само към бъдещето, защото колкото и да гледам към миналото, от него нищо не може да изскочи."
Георги Бранев