Еверест - Богинята Майка на Вселената. Дневникът на един веган

Второ издание. "Еверест - Богинята Майка на Вселената" разказва за подготовката и осъществяването на изкачването на връх Еверест, Покрива на света, от д-р Атанас Скатов. Събирането на финансови средства за експедицията, перипетиите на пътуването от Истанбул до Китай и Непал, аклиматизацията в планината, интересните контакти с шерпите, местните жители и останалите членове на експедицията представят колкото начина на мислене и действие на д-р Скатов, толкова и как е постигнал основната цел на своята експедиция - популяризирането на веганството чрез практическо доказване, че един веган може да се изкачи на Еверест. Книгата е не само за любителите на екстремни преживявания и приключения, а и за всички, търсещи предизвикателството, силната емоция и риска, за всички вярващи в себе си.

"Духаше силен вятър, иначе си беше слънчево и ясно време. На закуска имаше катми (без яйца и мляко за мен), омлети за другите, а също и овесени ядки, мюсли, мармалади, фъстъчено масло, кетчуп, чай, бисквити и др. От България носех конопено семе и си го добавях към мюслите и овесените ядки. Първите дни имаше и мед, който свърши за една седмица, понеже Кристиян си наливаше по едно бурканче мед в термоса с чая. След закуска - волна програма - който където си иска можеше да ходи. Някои тръгнаха да се разхождат, други - на аклиматизация. Аз реших първо да се кача на възвишението, на което бях през 2010 г., и се използва от туристите за снимане на върха. Нямаше жив човек, толкова силен беше вятърът."
Из книгата

"Категорично е от книгите, в които под вола няма теле. Обезоръжаващо прям текст, без засукани литературни похвати и хитроумни сюжетни еквилибристики за гъдел на претенциозния читател. Всичко е на масата, подтекст липсва, а най-важните внушения читателят затвърждава с преговор."
Отзив от читател

Атанас Скатов е роден на 11 март 1978 година в Сливен. Завършва средно образование в родния си град, защитава магистърска степен по специалността "Растителна защита" в Аграрния университет в Пловдив и докторат в Хумболтовия университет в Берлин. Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител на проекти в частния сектор в България и Германия.

Атанас Скатов не консумира месо от януари 2007. В началото на 2012 изцяло преустановява консумацията на животинска храна и става веган. От ученическите си години до лятото на 2010 не е спортувал. През 2013 и 2014, като веган, за по-малко от 24 месеца, успява да изкачи най-високите върхове на Африка, Европа, Южна Америка, Азия, Австралия и Океания и Антарктида. Става първият веган в света, изкачил Еверест. На 1 октомври 2015 Атанас Скатов отново е първият веган, изкачил успешно осмия по височина връх на планетата Манаслу, 8165 метра.

"Заприказвахме с Кристиян и той сподели, че е получил от фирма, произвеждаща веганска козметика – Original source, сумата от 150 000 долара, за да изкачи Седемте континентални първенци като веган, и то воден от един от най-добрите полски алпинисти, Ричард Павловски. А Кристиян се оказа лъжевеган, набиващ всеки ден месо, яйца, риба, сирене, мляко, млечни шоколади и други животински храни. Какъв е този свят, питах се аз? И имаше наглостта да ми каже, че бил като мен веган, но все още ядял всичко. Един ден щял да стане веган, защото идеята много му харесвала ... Мамма мия... Даже и интернет страница си направили с приятелката му и пропагандирали да не се ядат животни. Страхотно постижение, все пак. Така един лъжевеган е получил толкова много пари... Нелепо е... Неправдата по принцип не действа на никого положително, но мен направо ме съсипва. Не можех да повярвам, че човек е готов да излъже за такова нещо само и само да се докопа до пари. За мен веганството е нещо много специално и повече от свято.

...Първата нощ в Базовия лагер премина нормално. От три месеца не бях спал в палатка. Все пак тази палатка сега беше широка и имаше дори дюшек. През нощта духаше много силен вятър и ставах няколко пъти да пия вода и съответно да я източвам. Това упражнение щях да го правя многократно в следващите два месеца през нощта. Обилното пиене на вода е една от най-важните практики за поносимост на организма към височината. Друго важно нещо е да спиш добре и да се храниш добре и балансирано. Да се самонаблюдаваш и при някакви нарушения на здравословното ти състояние да потърсиш помощ или сам да вземеш мерки. Има ли главоболие, гадене, безсъние и липса на апетит – веднага се слиза на по-ниска височина до отминаване на симптомите, после се връщаш обратно. Засега аз нямах такива симптоми, освен разстройството, но се надявах да ми мине бързо.

Духаше силен вятър, иначе си беше слънчево и ясно време. На закуска имаше катми (без яйца и мляко за мен), омлети за другите, а също и овесени ядки, мюсли, мармалади, фъстъчено масло, кетчуп, чай, бисквити и др. От България носех конопено семе и си го добавях към мюслите и овесените ядки. Първите дни имаше и мед, който свърши за една седмица, понеже Кристиян си наливаше по едно бурканче мед в термоса с чая. След закуска – волна програма – който където си иска можеше да ходи. Някои тръгнаха да се разхождат, други – на аклиматизация. Аз реших първо да се кача на възвишението, на което бях през 2010 г., и се използва от туристите за снимане на върха. Нямаше жив човек, толкова силен беше вятърът.

...Тази сутрин журналистите изглеждаха още по-зле, какви ти още пет дни тук. Приятелката на Дейвид трябваше незабавно да слезе, но явно, за да не се ,,изложат пред чужденците“, стискаше зъби. Тя беше идвала тук с него преди две години, като тогава стигнала до ПБЛ на 6400 метра, а сега имаше желание да достигне до Лагер 1 на 7100 метра. Дано успееше.

След закуска обаче девойката почти припадна, сложиха ѝ маска с изкуствен кислород и я откараха по спешност в Тингри, за да реанимира. Не знам защо се мъчи три дни гладна, жадна и бяла като платно. Вчера най-късно трябваше да слезе, да не кажа още на 15-ти. Останалите трима унгарци се дебнеха кой до кога ще устиска тук. Транспортът им трябваше да ги вземе от Базовия лагер на 22 април, но вече се бяха уверили, че всеки ден тук е сериозно здравословно изпитание."
Из книгата