Биографията е написана от авторитетния американски журналист Алън Фрийдман, който е извадил най-ценното и най-интересното от над 100 часа записи с интервюта с италианския милиардер. Авторът с огромна прецизност анализира дългата история на Берлускони и многото трансформации, през които е преминал - от шоумен, през строителен предприемач, медиен магнат, футболен бос и плейбой до един от най-влиятелните играчи на световната политическа сцена. Алън Фрийдман приключи работа по книгата едва в края на август и неговите впечатления от Берлускони са съвсем пресни. Журналистът успя да интервюира и някои от най-близките приятели на бившия италиански премиер, сред които е и самият Владимир Путин. В предговора на книгата е описана срещата на Фрийдман с руския лидер в Кремъл. Алън Фрийдман е бил поканен в Кремъл, за да разговаря с Путин за ролята на Силвио Берлускони и за приятелството между двамата лидери.
"В този есенен петъчен следобед в началото на октомври цветовете на храстите все още са разцъфнали и топлият вятър поклаща върховете на дърветата. Клоните започват да се люлеят по-силно с пристигането на 12-местния "Аугуста Уестланд" на Берлускони, носещ логото на "Mediaset" върху опашката си. Хеликоптерът се приземява върху едно баскетболно игрище, превърнато в площадка за кацане. Адриано Галиани, вицепрезидентът на клуба, излиза от бял и луксозен 16-местен микробус "Фолксваген" със затъмнени стъкла, който е паркиран близо до все още въртящите се перки на хеликоптера. След него върви и нервният треньор Индзаги. Когато Берлускони се появява заедно с бодигардовете си, двамата мъже се втурват, за да приветстват шефа.
Както всеки път Берлускони и помощниците му се качват в микробуса заедно с вицепрезидента и треньора, возят се около три или четири минути до клубните помещения и в момента, в който Берлускони влиза вътре, всички се усмихват. Той се здрависва и бъбри с кухненския персонал, докато обикаля из трапезарията на играчите. Когато се отбива в тоалетната, Индзаги и Галиани влизат в малката трапезария на президента. Там върху чисто бяла покривка са поставени бутилки със зехтин, балсамов оцет, сол и пипер, два сребърни панера, пълни с хлебчета и гризини, както и два вида минерална вода - една обикновена и една газирана.
Когато Берлускони се връща, всички в трапезарията си хапват прошуто и пъпеш, Галиани предпочита прошуто и смокини. После идва ред на изтънчено ризото с шафран, на което дори и Берлускони не може да устои, макар да казва на гостите си, че ще му развали диетата. Индзаги седи в единия край на масата, леко побутва храната си, отпива от минералната вода и държи погледа си върху Берлускони. Галиани изглежда, че се наслаждава на храната си и дори си взема допълнително. Държи се весело и непринудено, освен когато казва някоя обидна дума за "арогантността" на "Ювентус". Този лайтмотив се повтаря и това е разбираемо за човека, превърнал "Милан" в световна футболна сила, която все пак винаги е в сянката на "Ювентус". С други думи, "Милан" страда от комплекс за малоценност, по отношение на отбора, бивша собственост на Джани Анели."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
