След Косовската операция през 1915 г. този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455 - 1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, (Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област, Авантюрите на руския царизъм в България и други). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които ... |
|
В книгата на Добрин Денев "Посланието на Фестос" ще се търсят отговори на зададени въпроси като кои са най-древните цивилизации, езици и култури и къде се намираме ние сред тях. ... |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Децата крият в себе си необикновени способности и уникални дарования. За да бъдат подхранени техните инстинкти за изследване на света, те се нуждаят от особен подход и условия на обучение. Това прави и възпитанието по метода на Мария Монтесори специален - в него център е детето. В "Чудото Монтесори" ще се запознаете както с философията зад идеите на Монтесори, така и с основите на метода. Ще научите повече за развитието на вашето дете и как можете да прилагате метода Монтесори в ежедневното си общуване с него. Ще откриете и отговори на въпросите: Какво различава ... |
|
"Сблъсъкът на цивилизациите е една от най-значимите книги, появили се след края на Студената война." Хенри Кисинджър "Върховно интелектуално постижение, смело, провокативно и наситено с въображение. Основополагащ и оригинален труд, който ще предизвика революция в представите ни за международна политика." Збигнев Бжежински "Историята на човечеството е история на цивилизациите... Всяка цивилизация разглежда себе си като център на света и пише собствената си история като основен драматичен сюжет в историята на човечеството. Пришпорена от модернизацията, световната политика се преструктурира ... |
|
През 1879 г. на политическата карта на Европа се появява поредната държава, която излиза от недрата на Отоманската империя - княжеството на българите. За пръв път от XIV в. до града на Царете се появява не една, а цели две български държави. Империите се разпадат бавно, но появилите се на тяхно място държави, много често трябва в кратки и сбити срокове да покажат, че не само могат да се самоуправляват, но и да изграждат своята съдба. Започват най-бурните, романтични, често трагични, но никога спокойни времена в модерната ни държавност. Няма ден, няма месец и политически сезон, в който да не се случва нещо, ако не ... |
|
"Най-добрият наръчник по византийска история е История на Византийската държава от Георгий Острогорски ." Сирил Мангоу "През 1940 година руският учен Георгий Острогорски публикува на немски език История на Византийската държава. Това е първокласна работа. Текстът е съпроводен с изключително полезни и добре подбрани бележки. Отпратките дават много вярна представа за историята на Източната империя. Както показва заглавието, основната цел на автора е била да представи развитието на Византийската държава, както то е повлияно от вътрешните и външните политически процеси. Макар че политическата история ... |
|
Пътеводител по византийски Истанбул и околностите. ... За византийския Константинопол са изписани купища научна литература. Има и много пътеводители за турския Истанбул. Но тези две множества почти не се пресичат. Авторите на обичайните пътеводители по принцип са принудени да се ограничават с повече или по-малко бегло описание на забележителностите, учените-византолози не бързат да споделят откритията си със широката публика. В Истанбул не е лесно да се открие Константинопол: защото много от обектите са просто развалини, които едва ли ще кажат нещо на неподготвения пътешественик. Книгата, чийто автор е византологът ... |
|
"Почитам Луи XIV не само защото е сторил добрини на французите, а защото е сторил добрини на всички хора; пиша за него в качеството си на човек, а не на поданик; искам да обрисувам миналия век, а не просто един владетел. Омръзнали са ми истории, които разказват само за приключенията на някой крал, сякаш той е живял сам или сякаш нищо освен неговите дела не е съществувало: с една дума, аз пиша историята не на един велик крал, а по-скоро на един велик век. Пелисон би писал по-красноречиво от мен; той обаче е бил придворен и са му плащали. При мен не е налице нито едното, нито другото: подтикът да кажа истината е мой. ... |