Разказаните житейско-вестникарски истории са 13 на брой (Може би не е случайно!). Проф. Филип Панайотов заявява, че не пише цялостни мемоари, но още първите страници привличат и със спомените за Николай Генчев и компанията около него, със спора с Желю Желев, после се сблъскваме с прегрешенията на Иван Радоев в любовната лирика, а и на самия Филип Панайотов в сатирата, с шаблона в официалната информация, гафовете в БТА, полемиката във в. „Антени" за Екатерина Каравелова и др. "Отдавна се канех - и все отлагах - да сложа ред в личния си архив, трупан в продължение на половин век. Ето, че и за това дойде време. Най- ... |
|
|
Капиталният труд на проф. Филип Панайотов обхваща основните периоди на българската публицистика от нейния старобългарски период до периода до Освобождението и съвременното й състояние. Откроени са фигурите на големите наши публицисти и издатели, както и ролята на отделни вестници, списания и книги, белязали яркия път на българската журналистика. ... |
|
|
Събития, факти, идеи. ... "През десетте години на двата ни мандата с вицепрезидента Ангел Марин сме се старали периодично да отчитаме работата си - под формата на обръщение към Народното събрание, обстойни пресконференции и други. Правили сме го не защото конституцията и законите са ни задължавали, а заради моралния ангажимент към гражданите, за равносметка на свършеното, пропуснатото и грешките. Като свидетелство на позициите на президентската институция подготвихме книга с речи, лекции и други, с ясното съзнание, че това не дава пълната картина. Мисля, че е редно в края на втория ни мандат да публикуваме такъв ... |
|
|
Иван Евстратиев Гешов - европейски политик - български държавник. Това е основният щрих в една изключително богата биография. В продължение на половин век Гешов работи като държавник, общественик, икономист, банкер, публицист, преводач и меценат. Тази дейност не е атрактивна, тя е безшумна, търпелива и незабележима, свързана с изграждането на една нова държава. В нея има градивни идеи, дългосрочни сполуки и исторически неуспехи. Защото неравен е пътят на съзиданието. ... |
|
|
Биографична книга за личността на малко известния журналист и общественик Йосиф Хербст. Роден в Одрин, в заможно еврейско семейство, той завършва "Военното училище" в София. Служи в "Първи пехотен софийски полк" и статистическо-топографското отделение на "Министерство на войната". Работи в редакцията на в. "Военни известия" и "Български търговски вестник". Сътрудничи в български и чужди вестници. Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициалния правителствен в. "Време" (1908). Има два мандата като директор на печата – от ... |
|
|
Думи за Георги Йорданов ... Идеята да бъде публикуван сборник с впечатления и мисли за Георги Йорданов се роди спонтанно сред негови колеги, другари, приятели. Седемдесет и петгодишнината му, като всяка кръгла дата, е повод за равносметка. Впечатляващо е, че този път тя се прави не от самия Георги Йорданов, а от хора, които го познават, с които дълги години е работил и общувал. Така че в сборника "Живот на длан" няма да срещнете "официозни" позравления с параден тон. Тук всичко е лично, близко, пропито от сърдечност. ... |
|
|
Или за бъдещето, което не идва. ... Книгата, която държите в ръцете си, е пъстра амалгама от интересни срещи с политици, хора на науката, изключителни спортисти, уникални представители на изкуството, в съчетание с описание на забележителности в интересни страни от няколко континента, със случки, със случки свързани с успехи или несполуки, мечти и разочарования - т.е. това е книга, в която всеки може да намери нещо за себе си. Повествованието обхваща времето от 60-те години на миналия век до наши дни. Авторът е един от осемнадесетте български евродепутати, първите избрани с всенародно гласуване през 2007 г. С поглед ... |
|
|
"Генерал Марин е от образците на съвременното българско родолюбие - нещо, което носи в гена си с прадядо, участник в баташките събития, с дядо, който е загинал в Балканската война, една типична история за баташки род. Но мисля, че г-н Марин през всичките тези десетилетия показа ново, съвременно, модерно, просветено разбиране за българския патриотизъм. И мисля, че днешният знак е само един начин да започнем осмислянето на онова, което той е направил и надявам се да бъде прието, продължено с висока степен на приемственост и от следващите президент и вицепрезидент, да бъде развито и от изпълнителната власт, защото ... |
Рейтинг: 9.50 / 4 гласа 
