Знаем, че часовникът задоволява естествената нужда на човек да измерва кратки интервали от време. Но знаете ли каква е магията на вътрешния часовник на човек? Тази книга ще ви я разкрие! За малките неща, за ежедневните и не чак толкова обикновените случки в живота. След като прочетете тази книга ще си зададете въпросите: Възможно ли е тази история да е истинска? Възможно ли е да разкажеш историята на единадесет човека с различни съдби в тази на двама? Отговорът и на двата въпроса е: да. Мирослава Тодорова e родена в град София. След като завършва образованието си, заминава за Фрайбург, Германия. Там започва да пише ... |
|
|
Две хилядолетия след разпъването му на кръста Иисус Христос отново идва на Земята. Слиза по копринена стълба от небето и отива при хората. Как ще посрещнат небесния пратеник в Йерусалим и във Ватикана - като Месия или като измамник, като Спасител или като натрапник? Какви чудеса ще направи Иисус? Ще бъде ли разпънат отново на кръста? Как ще приключи божествената му мисия на Земята? Отговори на тези въпроси читателите ще открият сред страниците на съвременната притча "Второто разпятие на Христос". За пръв път в световната литература Бог слиза на Земята. И заварва чудесиите на днешното време. Иисус Христос отново ... |
|
|
"Блеснали като мълнии пейзажи. Живи, запомнящи се образи, пропити с нежност и страхопочит. Тази книга идва да ни каже: границата между тъмно и светло, между горе и долу сме ние и трябва да внимаваме. Експресивни стихове, трагична поезия, която излъчва светлина." Бойко Ламбовски "Любовна изповед в жестоко време. Интимна лирика в свят на крещяща проза. Парадокс на оттласкването, на съпротивата. Отчаяна самозащита на Духа. С търсенията си авторът се обособява като един от малкото създатели на самостоен "чист" пейзаж в съвременната българска поезия." Цветанка Атанасова ... |
|
|
Иван Радоев (1927 – 1994) се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители. Стиховете, събрани в този представителен том, ясно маркират достойнствата на твореца. Модерен израз на трагическите несъгласия с живота, те разкриват ерудицията, интелектуалната дълбочина и социално-нравствената ангажираност на поета. Тяхната напрегната асоциативност обхваща забравени или забранени зони на жизнените явления, остро проблематизира същностни ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
"Сега когато вече нямам думи и думите ме нямат имам право да мълча имам право да спра да пиша за дни за месеци за години напред казах всичко каквото имаше да кажа казах всичко каквото имаше да кажа и всичкото през мен се преразказа." Петър Петров Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Телевизионен водещ, ... |
|
|
Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало. ... |
|
|
Утрините тихи са моят кръст и моето човешко разпятие. Пред тях коленича пръв и се кълна в съзаклятие. ... |
Рейтинг: 9.45 / 11 гласа 
Добави мнение 
