Векът на Сталин - книга 2

Сталин никога не си е позволявал лично отношение нито към своите политически противници, нито дори към своите съратници, нито дори към своите роднини - знаем за неговото отношение към големия му син, попаднал в германска плен. И в неговата реч не става дума нито за приятелство, нито за наследяване. Става дума за много и много сериозни неща, за бъдещето на Съветски съюз. Пунктовете, по които са обвинени и Молотов, и Микоян, се отнасят за основни, базови принципи на марксическата философия. Сталин нагледно показва как от дребни на пръв поглед неща произтичат сериозни последици за политиката. Показва какви опасности крие съвременният етап от развитието на света и на съветската държава, какви примамки използва съвременният капитализъм, какво значение имат качествата на партийния и държавен ръководител, за които той, Сталин, е говорил. Точно и ясно говори Сталин. Точно и ясно посочва бъдещите опасности - приемствеността, възпитанието на партийните и държани кадри, опортюнизма, скъсването на връзката на партията с народа. Но не новите кадри дойдоха след него, а "старите муцуни" с всичките си слабости и грехове, не засилиха връзката на партията с хората, а още повече я разкъсаха и отвориха пътя на опортюнизма. Тоест, мислене и постъпване така, че да е сгодно или изгодно, с оглед на обстоятелствата. Търсеше ли Сталин достойни приемници на голямото си дело? И търсеше, и намираше.