"Нашите предци страстно са искали да разберат света, но просто още не са били намерили правилния метод. Представяли са си малка, странна и подредена Вселена, в която водещите сили са боговете - например Ану, Шамаш и Еа. В тази Вселена хората играят важна, ако не и централна роля. Били сме неразделно свързани с останалата природа. Лечението на зъбобола с второкачествена бира е имало връзка с най-дълбоките космологични тайни.
Днес вече сме открили един могъщ и елегантен начин да разберем Вселената - метод, наречен наука; тя е разкрила пред нас една Вселена, която е толкова древна и толкова огромна, че човешките дела на пръв поглед изглеждат съвсем незначителни. Отдалечили сме се от Космоса. Той изглежда далечен и без отношение към всекидневните ни грижи. Но науката е открила не само, че Вселената притежава главозамайващо и екстатично величие, и не само че тя е достъпна за човешкото познание, но също така, че ние, в един много истински и дълбок смисъл, сме част от Космоса, родени сме от него и съдбата ни е неразривно свързана с него. Най-основните човешки събития, както и най-тривиалните, ни връщат назад към Вселената и нейното раждане. Книгата, която държите, е посветена именно на изследването на тази космическа перспектива.
През лятото и есента на 1976 г., като един от членовете на екипа за планиране на полета на "Викинг", бях въвлечен - заедно с още стотина мои колеги - в изследването на планетата Марс. За първи път в човешката история бяхме приземили два космически апарата на повърхността на един друг свят. Резултатите, които ще бъдат описани по-подробно в глава 5, бяха забележителни, а историческото значение на мисията - повече от очевидно. И въпреки това широката публика не беше разбрала почти нищо за тези велики събития. Пресата остана едва ли не безразлична; телевизията почти изцяло пренебрегваше мисията. Интересът намаля още повече, когато стана ясно, че няма да бъде даден окончателен отговор на въпроса, има ли живот на Марс. Колебанията не бяха толерирани. Когато открихме, че небето на Марс има жълто-розов цвят, а не син - както погрешно беше съобщено в началото - съобщението беше посрещнато с хор от добродушни дюдюкания от страна на събралите се репортери - те искаха Марс да прилича колкото може повече на Земята. Вярваха, че тяхната публика постепенно ще започне да губи интерес, когато стане ясно, че Марс се оказва все по-малко подобен на нашата планета. И въпреки това марсианските пейзажи са невероятни, а гледките - смайващи. От собствен опит знаех, че към изследването на планетите и към много други свързани с него научни области - произхода на живота, на Земята, на Космоса, търсенето на извънземен разум и на нашата връзка с Вселената - има огромен световен интерес. Също така бях сигурен, че този интерес може да бъде събуден чрез най-могъщото средство за комуникация - телевизията.
Тези мои усещания бяха споделени от Б. Джентри Лий - ръководител на дейността по анализа на данните и на планирането на мисията "Викинг", човек с невероятни способности на организатор. Смело решихме сами да се заемем с този проблем. Лий предложи да създадем продуцентска компания, която да се занимава с популяризирането на науката по един завладяващ и достъпен начин. През последвалите месеци разгледахме много проекти. Но далеч най-интересно беше едно начинание, предложено от KCET, клонът на Службата за обществени предавания в Лос Анджелис. В крайна сметка постигнахме споразумение да продуцираме 13-сериен телевизионен филм, ориентиран към астрономията, но с много широка човешка перспектива. Той трябваше да е насочен към широката публика, да бъде визуално и музикално завладяващ и да запленява не само разума, но и сърцето. Говорихме с помощник-сценаристите, наехме изпълнителен продуцент и внезапно се оказахме погълнати от един тригодишен проект, озаглавен "Космос". Понастоящем се смята, че той има публика от около 140 милиона души по целия свят, което е около три процента от населението на планетата. Проектът е посветен на идеята, че широката публика е много по-интелигентна, отколкото се смята по принцип; че и най-дълбоките научни въпроси относно естеството и произхода на света възбуждат интереса и страстите на огромен брой хора. Настоящата епоха се явява изключително важен кръстопът за нашата цивилизация, а може би и за нашия вид. По който и път да поемем, съдбата ни е неразривно свързана с науката. Това, дали разбираме науката, може да се окаже въпрос на елементарно оцеляване. Освен това науката носи радост; еволюцията се е погрижила да изпитваме удоволствие от това да разбираме нещата - тези, които разбират, е по-вероятно да оцелеят. Телевизионният сериал "Космос", заедно с тази книга, представлява един изпълнен с надежда експеримент по популяризирането на някои от идеите, методите и радостите на науката."
Из книгата