"Беше пролет, тя го мразеше, а той ужасно много искаше да има кола. Тази мисъл се беше настанила в обърканото му съзнание, въпреки че знаеше нейният страх и отвращение към ревящите, лъскави машини, които опасваха града като желязна стена.
Тя не един път си събираше багажа, после го разопаковаше, а той с трогателно внимание й помагаше да го наредят в лъскавия, черен гардероб, чиито скърцащи врати се хлопваха зад безбройните й тоалети. После наново се отваряха, за да могат нейните ръце, с остри нокти, да награбят каквото и попадне и да го натъпчат с настървение в зиналата уста на куфара.
Нощите и за двамата бяха непоносими. Той непрекъснато говореше, говореше без край и без начало, крещеше, молеше, шепнеше. Тя мислеше, че просто ще полудее, ако той купи кола и, може би, не толкова от самата машината, колкото от доволната му физиономия.
Но накрая се предаде. Беше физически изтощена от непрестанните среднощни разговори; от сълзливия му тон; от лигавите му устни, които целуваха ръцете; от кучешката преданост в очите му, които блестяха от унижението."
"Когато докараха колата, тя се скри в най-отдалечената стая и пусна пердетата. Но той дойде и разговорите, сигурно щяха да започнат наново, ако тя безропотно не беше станала, не беше слязла кротко по стълбите и не беше влязла в колата.
Той запали мотора, който изтрещя в ушите й, и потегли. Тя затвори очи, но той непрекъснато и говореше за прекрасния пейзаж и тя трябваше да ги отвори.
Натискаше газта докрай, тя стискаше седалката с всичка сила, лицето й беше посивяло от.ужас.
Той виртуозно задминаваше колите. От време навреме й хвърляше по някой поглед и видът й явно му доставяше удоволствие, защото тя просто не смееше да мръдне.
- Видя ли, че няма нищо страшно?! - обърна се закачливо той към нея и видя как тена на лицето й става нормален, а устните й се разтягат в усмивка.
Той погледна през предното стъкло миг преди да се размажат в електрическия стълб."
Книги 
Рейтинг: 8.00 / 16 гласа 
