Книга 91 от поредицата "Тайни и загадки"
До този момент няма съвременна книга, която да се е опитала да анализира Втората световна война в Европа от гледна точка на разузнавателните служби. Това издание прави първия опит, като несъмнено е ясно, че той ще остане фрагментарен -та нали същността на тайните служби е да пазят в тайна начините си на работа, средствата и хората, с които работят. Това се отнася преди всичко за едната страна, за шпионажа. Има обаче и друга страна - на научните изследвания и изучаване на образа на врага, с което се занимава тази книга, като желае да отговори и на главния въпрос за резултатите от дейността на тайните служби през Втората световна война. Къде е била поставена тежестта? По време на бойните действия шпионажът ли е бил основното и чрез него придобити ли са знанията, които правят възможни и улесняват съвременното водене на военни действия? Този въпрос получава в книгата отрицателен отговор.
През Втората световна война от 1939 до 1945 г. тежестта за тайното събиране на сведения, тоест на същинското разузнаване, в огромна степен лежеше върху службата, която германците наричаха lc (отделът се ръководи от трети генералщабен офицер), а западните съюзници - G2, както впрочем я наричат и днес. В решаващите години на войната от 1943 г. нататък събирането на сведения чрез шпиони и информатори играе само второстепенна роля, а след 1944 г. те напълно отпадат, както се вижда от последния раздел на тази книга. В същото време последният раздел е и квинтесенцията на целия опит на автора, събран във върховни командвания. Все пак трябваше да измине време, за да могат събитията да бъдат оценени от дистанция и да бъдат критично осветлени. Естествено, за допълване на информацията бе взета под внимание и посочената в края допълнителна литература, оценена от гледна точка на собствения военен опит.
Авторът не е работил за нито една „тайна служба", в обичайното значение на тези думи, нито за Абвера на адмирал Канарис, но преминава съответното обучение и след това служи в отдела по външно разузнаване на едно от армейските главни командвания. През 1941, след това от 1943 до 1944 г. е командирован към ръководните отдели на различни войскови групи, и по-точно към техните lc, тоест генералщабните офицери. Чрез тази дейност придобива необходимия поглед върху нещата - както на Изток, така и на Запад. На Изток след 1941 г. се запозна с резултатите от разузнавателните действия, които бяха пазени в най-строга тайна, за да не се запушат „сигурните източници". Дори в годините след войната в следвоенната литература по този въпрос се появяваха само откъслечни сведения, затова в това отношение все още съществуват много бели петна.
Настоящата книга се опитва да ги отстрани, доколкото е възможно, затова някои събития от войната тук се появяват в нова светлина.
По какъв начин непосредствено преди и по време на войната са осигурявани тайните сведения? Кои институции са натоварени с тази задача и са я изпълнявали? Само за шпионаж в познатия смисъл на думата ли става въпрос? Основната работа и основните резултати дело само на Абвера ли са? На тези въпроси предстои да се даде отговор в тази книга. Впрочем на Абвера, от германска, а напоследък и от чужда страна се посветиха толкова много книги, че ние няма да се спираме по-подробно на него. Историята на Абвера е позната и тя е трагична. Не адмирал Канарис и неговите офицери носят вината за това, че в течение на войната службата все повече минава в сянка и накрая залязва. Това е резултат от особените отношения и от недоверието на Върховния главнокомандващ, който не допускаше единно ръководство на разузнавателните служби. Навсякъде и във всичко той искаше да разделя и да владее.
В тази книга се разглеждат дейността и резултатите от нея не само на германските тайни служби, но и на другите европейски тайни служби от 1937 г. нататък. Има доста изненади, които никак не съвпадат със създадения клиширан образ. В противоречие със страховитата сериозност на повечето шпионски истории изникват комични ситуации, наподобяващи бурлески, които заслужават специално да бъдат представени. Заиграванията по радиостанциите и радиоизмамите, за които ще стане въпрос, също влизат в глава „Забавни истории" - почти всяка от разузнавателните служби е водила противника за носа или е водена от него.
Книги 
Рейтинг: 7.00 / 2 гласа 
