В новата си стихосбирка
Маргарита Петкова не изненадва с нищо читателя, защото го е изненадала още с първите си стъпки в държавата "поезия". Скандална, витално-нахакана, непобираща се в общоприетите рамки, отстояваща правото си на избор и на позиция, тя е единствено и само Маргарита Петкова.
"Събудих се в очите ти.
За първи път в очите ти осъмнах.
Танцуваха в прозореца звездите
и влюбени, се хвърляха към слънцето.
Ресниците ми лепнеха от сънища,
в които някога съм те сънувала,
а някъде дълбоко в мен
потъваше едно невероятно отпътуване.
Хиляда "но", забравени, умираха
в прегръдките ни, слепи до безумие,
и времето в часовниците спираше.
И ние се обичахме без думи.
Лудееше във пръстите ни някакво
до болка осъзнато безразсъдство,
покълнато от дивото очакване,
което неочаквано ни свързва.
Осъмнала в очите ти, отрекох
за първи път заради тебе всичко.
По дяволите приказки и клетви!
И всички, преди теб от мен обичани!
От думите, които не си казахме,
защо внезапно птиците запяха?
Виновни, невъзможни - бяхме заедно
и цялото небе ни беше стряха."