„Блажени са онези, които легендите измислят и които митове със руни тайнствени изписват”
Из „Митопея”, Джон Роналд Руел Толкин

В живота на всеки човек – велик или не чак толкова – има събития, които го определят, оформят, насочват го в това, което прави. Между тези съдбовни валци, реката от уникална човешка енергия се промушва, извайва и накрая застива. Вероятно би било крайно самонадеяно да си мислим, че можем да разгадаем и обхване всички планове на съдбата, но за Джон Роналд Руел Толкин определено си заслужава да се направи поне опит. Животът на Толкин започва в Южна Африка през 1892 година, но корените му далеч не са в Блумфонтейн. Потомък на саксонска фамилия, която се мести и устройва в Англия, Джон коментира така своя произход: “Името ми „Tolkien“ е германско, но аз никак не съм „дързък“, както някои мои далечни праотци.“ Едва тригодишен Джон се връща в Англия с майка си и брат си, за кратка семейна визита, но Съдбата вече е решила друго за него – че ще остане в Англия. И наистина, нещастен инцидент с баща му кара вдовицата да се установи в Бирмингам, при нейната сестра. Роналд учи в престижното училище „Кинг Едуард“, което напуска поради финансови затруднения на семейството. Но и тук Съдбата си казва думата – Роналд трябва да получи образование точно там и да развива своята удивителна способност да овладява нови езици. През 1903 г. той получава стипендия и се връща в „Кинг Едуард“. След ранната смърт на майката и влошените отношения на Роналд и брат му с тяхната леля, те се принуждават да се преместят в доста спартански пансион. Но и този житейски обрат е съдбовен – там Роналд среща своята бъдеща съпруга – Едит Брат, в която се влюбва мигновено. По молба на опекуна си обаче – отец Франсис, бъдещият писател спира да се вижда с Едит, за да успее да завърши университета в Оксфорд, където без стипендия няма никакъв шанс да попадне. На следващата година 1916 – той се венчава за своята любима. И така, едва завършил престижния университет със специалност „Англиски език и литература“, младоженец от три месеца, Толкин се включва в Ланкаширския стрелкови полк и заминава за Франция. Първата световна война е сред ужасяващите събития, сложили своя отпечатък върху съзнанието на гения – безсмислената смърт на невинни, сред които и двама от най-добрите му приятели. Там той започва да пише някои от поетичните произведения, които по-късно намират място в „Силмарилион“. След войната, той става преподавател по „Английска литература“ в университета в Лийдс. През 1924 г., когато става професор, се ражда третият му син – Кристофър, който след години ще редактира и завършва историите на своя баща. На следващата година се „ражда“ още нещо – знаменитата история на Толкин за омагьосаното куче Роувър и неговите невероятни фантастични приключения. И отново Съдбата има пръст в това – по време на лятна семейна почивка синът на Роналд – Майкъл, изгубва на плажа любимата си играчка – метално кученце. Всички го търсят няколко дни, но безуспешно, а Майкъл е сломен. Тогава Толкин измисля приказката за омагьосаното кученце, която в последствие се появява като „Роувърандъм“. По това време Толкин работи и по „Силмарилион“, но поради сложността на историята, която писателят разказвал на синовете си, те така и не я харесали. За разлика от една друга, която започва да пише като на шега, на гърба на лист от студентска изпитна работа, която проверявал. И така... „В една дупка в земята живееше хобит...“ Толкин работи върху „Хобитът, или Дотам и обратно“ от 1933 г. до 1936 г. Книгата е издадена през 1937 г. в Лондон от „Джордж Алън & Ънуин“. Преработени издания се появяват през 1951 г., а третото – през 1966 г. На български книгата е издадена през 1975 г. от издателство „Народна младеж“. От тогава тя е преиздавана още четири пъти у нас.

Едно безспорно важно явление в живота и творчеството на Толкин е неговото членство в литературния клуб на Инклингите. В него той членува със своя най-добър приятел Клайв Стейпълс Луис, както и с Чарлз Уилямс и много изтъкнати поети, писатели и любители на литературата. В него писателите се събират и си четат новите произведения, като ги обсъждат и критикуват в „арт обстановка“ – в популярните кръчми „Орелът и детето“ кръчми в близост до Оксфорд. глава както от „Хобит“, така и от „Властелина на пръстените“ и „Зеленият дракон“. Луис много често критикува написаното от Роналд, но въпреки това бащата на фентъзито никога не редактирал произведенията си. Въпреки понякога доста обидните подмятания, Луис се оказва пророк, „че „Хобит“ като нищо може да се превърне в класика.“

Английските издатели са изключително доволни от успеха на историята за Билбо и искат Толкин да се заеме с продължението. Той обаче е разколебан дали да продължи работата си с тях, защото междувременно се е отдал на „любимата си книга“, която иска да завърши и издаде, но получава уклончиви отговори. Става дума за започнатият като „Книга за изгубените предания“, в последствие прекръстен на „Силмарилион“ мега-труд на Толкин, в който са преплетени основите на неговия измислен Среден свят, с всичките му страховити, прекрасни и чудни създания. Но и тук Съдбата си казва думата – идва Втората световна война, която обърква милиони животи и... издателски планове. Преди нея Толкин работи върху „Властелинът на пръстените“. През 1954 г. се появяват „Задругата на пръстена“ и „Двете Кули“, а на следващата излиза и третата част „Завръщането на краля“. През 1959 г. Толкин спира да преподава. Шест години по-късно „Властелинът на пръстените“ е издаден в САЩ. В България за първи път излиза през 1990 г., като има още 3 издания, едно от които е луксозно. Толкин си отива от нашия свят през 1973 г., като не успява да издаде своята книга с изгубени предания. Неговият трети син – Кристофър Толкин, успява да събере и систематизира всички записки на своя баща. „Силмарилион” излиза през 1977 г., но успеха на този епохален труд така и не може да се сравнява с този на „Хобитът“ и трите части на „Властелина“.
През 1992 г. са чествани 100 години от рождението на Толкин, като по този повод в Оксфорд са посадени две емблематични за Средното царство дървета – захарен клен и бял салкъм.

И без да знаем каква точно е била идеята и основното търсене в живота на Дж. Р. Р. Толкин, ясно е, че той получава място в сърцата на всеки мечтател, любител на фентъзито, на приказните светове и други измерения, изпълнени с невиждани същества.

„И наистина, който търси, обикновено намира, макар и не винаги точно това, което е търсил.“
Джон Роналд Руел Толкин