Божествата на Траките

Двуезична книга на български и английски език. Етнонимът траки се отнася за многобройно индоевропейско население, което обитава през древността територията между двуречието Днепър-Днестър, южните склонове на Карпатите, двуречието Стримон (дн. р. Струма) - Аксиос (дн. р. Вардар), Северноегейското крайбрежие с прилежащите му острови и Северозападна Мала Азия. То притежава единни стопански, социално-поведенчески и културни стереотипи, естествено обособени от историко-географските дадености на региона. Траките обаче, както и другите древни европейски етноси не притежават самосъзнание в смисъл на сплотен народ. Не случайно още през V в. пр.Хр. бащата на историята Херодот отбелязва, че те са най-многобройният народ на света след индийския и ако бяха единни, биха били непобедими.
Източният дял на Балканския полуостров, разположен между Егейско море и Карпатите, е земя на поколения земеделци и грънчари, на конници и животновъди, на рудари и златари, на мореплаватели и презморски търговци, формирането на тракийския етнос е хилядолетен процес на взаимодействие между местното автохтонно население и новодошлите пришълци от север.
Датирането на появата на божество е винаги много спорно, тъй като формирането на представата за него и утвърждаването на свещенодействията не са еднократен акт, а дълъг, обикновено хилядолетен процес. Траките са нелитературен народ, поради което имената и епитетите на боговете и богините им, които достигат до нас, са основно засвидетелствани от старогръцки и от латински автори. Те много често грецизират, респективно романизират местните имена или наричат божествата по подобие на своите. Благодарение на запазените надписи, поръчани от тракийски владетели и първенци, се знаят и някои местни божески прозвища. Археологическите находки са далеч по-красноречиви за свещенодействията, вярата-обредност и религиозността на траките в различните райони на земите им и говорят за сложни космогонични и теогонични представи.
Тракийският народ е част от пъстрия древен свят на Средиземноморието и Югоизточна Европа. Вярата на техните царе доминира целия им живот и историческото им поведение. Съобщеното от древните автори убеждение на траките в безсмъртието, техните божества и вездесъщите царе-първожреци хилядолетия наред провокират въображението на творци и учени, които вярват в божествената промисъл.