"Луда или разумна? Фотографията може да бъде и двете: разумна, ако реализмът й остава относителен, обуздан от естетически или емпирични привички (прелистване на списание при фризьора или зъболекаря); луда, ако този реализъм е абсолютен и изначален, ако може така да се каже, предаващ обратното на влюбеното и уплашено съзнание самото писмо на времето - чисто ревулсивно движение, което обръща течението на нещото и което накрая ще нарека фотографски екстаз.
Това са двата пътя на фотографията. За мен остава изборът дали да включа представлението й в културния код на съвършените илюзии, или да се изправя вътре в нея пред събуждането на неотвратимата реалност."
Ролан Барт"Записка за фотографията" не е предназначена само за тесен кръг специалисти. Тя е книга, която може да се чете с еднакво /предполагам/ наслаждение както от изследователи или студенти, така и от хора, които просто харесват хубавата книга.
А фотографията - това е нещо друго.
"Стори ми се, че различавам някаква връзка(възел) между Фотографията, Лудостта и нещо, чието име не знаех. Отначало го нарекох любовна мъка. Всъщност не бях ли влюбен във Фелиневия автомат? Не се ли влюбва човек в някои снимки?"
БартВсъщност "Записка за фотографията" е написана много човешки, някак по-различна е от останалите книги на Барт.
"Стара къща, сенчест двор, керемиди, изронени арабски орнаменти, приседнал до стената човек, пуста улица, средиземноморско дърво (Алхамбра на Чарлс Клифърд): тази стара снимка (1854 г.) ме досяга - просто ми се иска да живея там. Това желание достига дълбоко в мен по неосъзнавани корени. Топлият климат? Средиземноморски мит, Аполонов дух? Изоставеност? Усамотеност? Анонимност? Благородство?"
Фотография и снимки. Знаци и двойственост. Фотограф и фотографиран. От едната страна на снимката и от другата.
"Щом една снимка ми харесва, щом ме вълнува, се задържам при нея. Какво правя през времето, когато оставам там? Гледам я, изследвам я, сякаш искам да знам повече за нещото или за човека, които показва."
Това е последната книга на Ролан Барт - един от основателите на Центъра за изучаване на масовите комуникации, ръководител на катедрата по литературна семиотика в Колеж дьо Франс. Барт е сред френските литературни критици и семиотици, донесли славата на френската структуралистчна школа. Автор на "
Нулева степен на почерка. Митологии", "Фрагменти на любовния дискурс", "Подготовката на романа", "Дневник на скръбта"
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
