|
Стъкларят от МураноМарина Фиорато
* Доставката се извъшва с куриер на адрес или с
Български пощи, за повече информация щракнете тук. * Можете да платите книгата в брой при получаване.
|
Описание
Внимание: Книгата съдържа уникален талон за участие в томбола за екскурзия за двама до Венеция и о. Мурано
Венеция, 1681. Венецианските огледала са по-скъпи от злато, а талантът да обработваш стъкло е най-ревностно пазената тайна на Републиката. Затова островът Мурано става едновременно дом и затвор за майсторите на стъкло. И те са зорко следени и пазени от Съвета на десетимата. Най-талантливият от тях – майстор Корадино Манин, открива нов метод за направата на огледала. Но за да защити дъщеря си, той продава своето знание и душата си на френския крал Луи XIV – Краля Слънце...
Лондон, наши дни. Нора Манин е сред развалините от един брак. Огорчена и наранена напуска града и заминава за Венеция, където са нейните корени. Младата жена, в чиито вени тече кръвта на Корадино, отива да учи занаята на предците си на остров Мурано. Докато Нора се опитва да намери нов живот и отново да повярва в любовта, съдбата й се оказва неразривно свързана с историята на предците й и с тайните и предателствата от миналото, които са живи и опасни и в настоящето.
Роман, изработен като най-финото муранско стъкло – инкрустиран от историческа мистерия, любов, много страст и съвременна романтика!
Когато стисне стъкленото сърце в ръката си, тя ще знае, че държи моето сърце!
Любопитни факти от книгата:
За Венецианската лагуна
Всички големи къщи на Венеция имаха по два входа, олицетворяващи класовото разделение на града. Водният вход беше задължително грандиозен и величествен – обикновено внушителен декоративен портал с огромни двойни врати и отчасти потопени колове за връзване на лодките, оцветени в цветовете на фамилията. Водната врата се отваряше единствено в чест на почетни гости, откъдето те навлизаха във вътрешен басейн с мраморни стени и пищна мраморна стълба, отвеждаща към луксозните гостни на двореца. Вратите за търговците и прислугата, които гледаха към страничната уличка, бяха доста по-скромни и от тях се излизаше директно на паважа. Това отличие, тази разлика във вратите, говореше много за самия град – Венеция дължеше всичко на водата. Венецианската лагуна бе всичко. Именно на вода – благодарение на тези изменчиви, но и верни приливи и отливи – Венеция бе успяла да изгради своето превъзходство и своята империя. Поради това бе напълно естествено парадните входове на дворците и къщите да бъдат откъм водата.
За туристите
При последните преброявания става ясно, че на всеки кореняк венецианец се падат по стотина туристи. Именно затова ние, местните, се познаваме един друг. И сме много сплотени. Сигурни сме, че градът ни ще оцелее. Венеция е съществувала векове наред и ще продължи да съществува векове наред. Наречи го... приемственост.
За тайната на венецианската кухня
Най-важната дума е простота – бе казала тя. – По този повод си имаме една поговорка: „Не повече от пет.“ Венецианците смятат, че не трябва да слагаш в гозбата повече подправки, отколкото са пръстите на ръката ти.
За гризините
Гризините произлизат от бисквитите на венецианските кораби – храната, която стои в основата на нашата търговска империя. Рецептата е била предавана единствено устно, от поколение на поколение, докато в края на осемнайсети век била завинаги изгубена. Обаче после, през 1821 година, някой намерил цял сандък гризини в изоставено венецианско пристанище на остров Крит и възстановил рецептата.
За смъртта и Празника на мъртвите
Живакът бе чумата на стъкларите.
Морски трамвай номер 41 до остров Сан Микеле приличаше на цветна градина. В този ден, на Празника на мъртвите, венецианците отдаваха почит на своите скъпи покойници с огромни букети цветя и отиваха дружно на гробищата на острова на свети Михаил. Леонора бе притисната до Алесандро, но в същата близост, макар и от другата ѝ страна, стоеше внушителна матрона с огромна китка хризантеми. Леонора се вторачи в големите, грозни цветове и вдиша острия им аромат. Никога не бе обичала това цвете – и не само от естетически съображения, а защото обикновено го свързваше със смъртта. Но днес, оглеждайки корабчето, тя установи, че, както и във Франция, и тук хризантемите бяха предпочитани цветя за опечалените. ...
Лондон, наши дни. Нора Манин е сред развалините от един брак. Огорчена и наранена напуска града и заминава за Венеция, където са нейните корени. Младата жена, в чиито вени тече кръвта на Корадино, отива да учи занаята на предците си на остров Мурано. Докато Нора се опитва да намери нов живот и отново да повярва в любовта, съдбата й се оказва неразривно свързана с историята на предците й и с тайните и предателствата от миналото, които са живи и опасни и в настоящето.
Роман, изработен като най-финото муранско стъкло – инкрустиран от историческа мистерия, любов, много страст и съвременна романтика!
Когато стисне стъкленото сърце в ръката си, тя ще знае, че държи моето сърце!
Любопитни факти от книгата:
За Венецианската лагуна
Всички големи къщи на Венеция имаха по два входа, олицетворяващи класовото разделение на града. Водният вход беше задължително грандиозен и величествен – обикновено внушителен декоративен портал с огромни двойни врати и отчасти потопени колове за връзване на лодките, оцветени в цветовете на фамилията. Водната врата се отваряше единствено в чест на почетни гости, откъдето те навлизаха във вътрешен басейн с мраморни стени и пищна мраморна стълба, отвеждаща към луксозните гостни на двореца. Вратите за търговците и прислугата, които гледаха към страничната уличка, бяха доста по-скромни и от тях се излизаше директно на паважа. Това отличие, тази разлика във вратите, говореше много за самия град – Венеция дължеше всичко на водата. Венецианската лагуна бе всичко. Именно на вода – благодарение на тези изменчиви, но и верни приливи и отливи – Венеция бе успяла да изгради своето превъзходство и своята империя. Поради това бе напълно естествено парадните входове на дворците и къщите да бъдат откъм водата.
За туристите
При последните преброявания става ясно, че на всеки кореняк венецианец се падат по стотина туристи. Именно затова ние, местните, се познаваме един друг. И сме много сплотени. Сигурни сме, че градът ни ще оцелее. Венеция е съществувала векове наред и ще продължи да съществува векове наред. Наречи го... приемственост.
За тайната на венецианската кухня
Най-важната дума е простота – бе казала тя. – По този повод си имаме една поговорка: „Не повече от пет.“ Венецианците смятат, че не трябва да слагаш в гозбата повече подправки, отколкото са пръстите на ръката ти.
За гризините
Гризините произлизат от бисквитите на венецианските кораби – храната, която стои в основата на нашата търговска империя. Рецептата е била предавана единствено устно, от поколение на поколение, докато в края на осемнайсети век била завинаги изгубена. Обаче после, през 1821 година, някой намерил цял сандък гризини в изоставено венецианско пристанище на остров Крит и възстановил рецептата.
За смъртта и Празника на мъртвите
Живакът бе чумата на стъкларите.
Морски трамвай номер 41 до остров Сан Микеле приличаше на цветна градина. В този ден, на Празника на мъртвите, венецианците отдаваха почит на своите скъпи покойници с огромни букети цветя и отиваха дружно на гробищата на острова на свети Михаил. Леонора бе притисната до Алесандро, но в същата близост, макар и от другата ѝ страна, стоеше внушителна матрона с огромна китка хризантеми. Леонора се вторачи в големите, грозни цветове и вдиша острия им аромат. Никога не бе обичала това цвете – и не само от естетически съображения, а защото обикновено го свързваше със смъртта. Но днес, оглеждайки корабчето, тя установи, че, както и във Франция, и тук хризантемите бяха предпочитани цветя за опечалените. ...
Рейтинг:
Мнения на посетители:
Десислава Петрова
Книгата е страхотна!!! Изпълнена с много романтика, умело преплетена с история. Много е завладяваща и се чете на един дъх! :)
Закупилите тази книга, купуват и:
Хиляда сияйни слънцаХалед Хосейни Обсидиан Новият роман на автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" – книгата, която развълнува целия свят и вдъхнови Марк Форстър за филма, който очакваме в България през април. "Хиляда сияйни слънца" е на първо място в класациите на "Пъблишърс Уийкли" за най-продаваните романи през 2007 г.! Драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. ... | |||||
Скъпа, няма не могаАлисън Пиърсън Intense Световен бестселър ... Запознайте се с Кейт Реди, финансов мениджър от Лондонското сити и майка на две деца. Тя може да жонглира с девет различни валути в девет часови зони, да приготви себе си и децата си за половин час и да отиде на работа. Жертва на постоянен недостиг на време, Кейт брой секундите, както някои жени броят калориите. Докато се мята между ангажиментите си, в главата й непрекъснато се върти лудият запис на работещата майка: да не забрави клиентите, да провери Dow Jones, да отложи часа си при козметичката, да намери време за секс.Тук се намесват проклетата бавачка, шефът австралиец, който не отделя поглед от гърдите й все едно ... | |||||
Пепел от розиЛийла Мийчам Бард Епос за четири поколения ... Роман с размаха на „Отнесени от вихъра”. Епична сага за власт, борби и забранени страсти... „Пепел от рози” обхваща целия двайсети век и проследява историята на влиятелните семейства, създали своя малка империя в Тексас. Мери Толивър, забогатяла от производството на памук, и Пърси Уоруик, голям производител на дървен материал, се влюбват. Но силните характери на двамата правят брака невъзможен. Години наред те трябва да се борят с измамите, тайните и трагедиите, които са извършили и преживели, с болезнената загуба на всичко, което са могли да имат. „Пепел от рози” притежава размаха на „Отнесени от вихъра” ... | |||||
Тъмно миналоУна-Мери Паркър Хермес Когато дебютантката Катрин Брокълхърст и разведеният маркиз Никълъс Абингдън се запознават на прием, между тях пламва любов от пръв поглед. Скоро годежът им е обявен и във висшето общество се изказват скептични прогнози за бъдещето на брака им. Въпреки всеобщото неодобрение, Никълъс и Катрин живеят в пълна хармония и разбирателство. Щастието им обаче не продължава дълго. В гората на имението на Абингдън е намерен трупът на момиченце, изчезнало преди двайсет години. Полицията започва разследване, а в пресата излизат материали, в които се намеква за вината на Никълъс Абингдън. Твърдо убедена в невинността на съпруга си, младата маркиза го ... | |||||
СлугинятаКатрин Стокет Ентусиаст Годината е 1962 и 22-годишната Скийтър току-що се е завърнала у дома след дипломирането си. В Джаксън, Мисисипи, майка й вече крои планове как да задоми дъщеря си, докато младата жена иска да стане писател. Ейбълийн е чернокожа домашна помощница, която отглежда седемнайсетото поред бяло дете. Тя го обгражда с цялата си любов и търпение, макар да знае, че сърцата и на двете ще бъдат разбити един ден, когато неизбежно ще трябва да се разделят. Приятелката на Ейбълийн – Мини, е може би най-дръзката жена в Мисисипи. Тя е най-добрата готвачка в щата, но не може да си държи езика зад зъбите и току-що е изгубила поредната си работа. ... | |||||
Тайната на БотичелиМарина Фиорато Кръгозор От авторката на „Стъкларят от Мурано” ... Венеция 1466 г. Лодката потегля от пристана си с леко разтърсване. На дъното й са наредени единайсет стъклени бутилки с най-доброто венецианско вино – валполичела, дар, на който монахините много ще се зарадват. В дванайсетия стъклен съд – огромен буркан, неподвижно лежи бебе, успокоявано от люшкащите се под него вълни, и наблюдава спокойно светлината, която стъклото разпръсква, със същите зелени очи като него. Флоренция 1482 г. Династията на Медичите управлява богатия град държава, където красивата проститутка Лучана Ветра се натъква на смъртоносна тайна. Един от най-редовните й клиенти я моли ... | |||||
ДезиреАнемари Зелинко Емас "Мисля, че една жена много по-лесно може да се наложи над един мъж, ако има закръглен бюст. Ето защо реших да си натъпча е деколтето четири носни кърпички..." Така започва големият исторически роман на Анемари Зелинко за Бернардин Йожен Дезире Клари, дъщерята на марсилски търговец на коприна. Едва 15-годишна, тя се сгодява за току-що произведения е чин генерал Наполеон Бонапарт, но по-късно се омъжва за неговия маршал Жан-Батист Бернард - бъдещ крал на Швеция, и заедно с него се възкачва на престола. Кой от тримата е главният герой няма значение. Очарователната любовна история е втъкана ограничено в грандиозните исторически ... | |||||
Английският съседМихаил Вешим Сиела Михаил Вешим е автор на хиляди фейлетони, на стотици разкази, на десетина книги и на няколко автобиографични бележки от този тип. Негови творби са превеждани на много езици. Въпреки това авторът не е известен толкова на Запад, колкото на Изток. В "Антология на световния хумор", издадена във Виетнам през 2002 г. под редакцията на Ле Зиу Ле, Вешим е представен със седем разказа, а Марк Твен, Джером К. Джером и Уди Алън – с по един. Село Плодородно, някъде в България. Там жителите му са хора в разцвета на силите си, но желанието им за работа е в упадък. Те не искат да печелят от земята си, а от тотото. Затова доматите им са ... | |||||
Изгубеният символДан Браун Бард Изгубеното ще бъде намерено... ... Вашингтон. Професорът по символика Робърт Лангдън е повикан в последния момент да изнесе вечерна лекция в Капитолия. Само минути след неговото пристигане обаче в центъра на Ротондата е открит ужасяващ предмет, носещ пет символа. Той познава в него древна покана, зовяща получателя си към отдавна изгубен свят на тайна езотерична мъдрост. Уважаваният наставник на Лангдън Питър Соломон, филантроп и виден масон, е отвлечен брутално и професорът разбира, че единствената надежда да спаси живота на приятеля си е да приеме загадъчната покана и да отиде там, където го отведе тя. Лангдън светкавично е понесен зад ... | |||||
Нека ти разкажаХорхе Букай Хермес Историите, които ме научиха да живея ... Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Хорхе Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи". Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе Букай се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да ... | |||||
| Пълен списък на купуваното от клиентите закупили тази книга |
















