Едно любовно признание към столицата на България
"Май Санде отдавна е напуснала учителското поприще, за да следва мъжа си от град на град по света. Всъщност, прекъсва го по-рано, за да учи история на изкуството, голямата й страст. В тяхното жилище на "Майорщуен", под носа на известния Вигеландпарк, има стая, наречена "стаята на Ибсен". Стая за разговори, спорове и много смях. Графиката от началото на миналия век на родния град на Ибсен, Шиен, и преспапието с неговия лик са от мен, но пътеводителят из музеи, книги, културни случки и най-невероятни истории е Май. Обикновено чака нетърпеливо на вратата, прегръща те и шепне в ухото: "Само да знаеш на какво попаднах!". Така се почва - от последното посещение в библиотеката, през находка в антиквариата, до някакви невероятно забутани редове в културната притурка на "Афтенпостен", които само четец от игла до конец забелязва - чак до призори. Очите й светят като на малко дете, цялата искри от любопитство и добронамереност. Коледната й елха е украсена с мартеници, готви като богиня и обича да прави подаръци. Всъщност просто умее да обича. Ако имате Май за приятел, имате всичко. Трябва да й благодаря за много неща, което съм направила, но тук й благодаря за доверието, че ми даде единствения си ръкопис, написан на ръка - нейното любовно признание към родния ми град София."
Анюта Качева
"Часът е един и половина след полунощ, месец май на 2005 година.
Със съпруга ми Арил седим край прозореца до кухненската маса в апартамента ни на ул. Васил Левски в столицата на България, София. Живеем на третия етаж и имаме страхотна гледка от големия ни прозорец без пердета..."
Май Санде
Рейтинг: 8.25 / 4 гласа 
