|
 |
Гласът на барока - Иван Гундулич и хърватската барокова нормаЛюдмила Миндова
* Доставката се извъшва с куриер на адрес или с
Български пощи, за повече информация щракнете тук. * Можете да платите книгата в брой при получаване.
|
Страници от тази книга
|
|
|
Описание
Обект на изследването са разнообразни в жанрово отношение текстове на хърватската барокова литература, като акцентът е поставен върху онези жанрове, които са застъпени и в творчеството на Гундулич. Това са епическата поема, бароковият плач, пасторалата, мелодрамата и лирическите стихотворения. Книгата отделя по-голямо внимание на бароковите текстове от дубровнишко-далматинската литература не само защото Иван Гундулич е неин ярък представител, а и защото в нея са далеч по-отчетливи белезите на новия стил в сравнение с литературата, създавана в северните хърватски територии (кайкавската и славонската).
Иван Гундулич е сред авторите, без които да се говори за хърватската литература изглежда също толкова немислимо, колкото да си представим центъра на българската столица без Народния театър и особено без името на неговия патрон – Иван Вазов. Без да е нужно за кой ли път показното изтъкване на тяхната „патриаршеска“ роля в двете южнославянски литератури, несъмнено е едно – творбите и на двамата автори създават рецептивна нагласа, с която следващите поколения творци по един или друг начин се съобразяват.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" Автор е на изследвания върху южнославянския барок и постмодернизъм. Превела е на български книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Симо Мраович, Миро Гавран, Йосип Ости и други. През 2010 г. излиза стихосбирката й „Блус по никое време“.
Иван Гундулич е сред авторите, без които да се говори за хърватската литература изглежда също толкова немислимо, колкото да си представим центъра на българската столица без Народния театър и особено без името на неговия патрон – Иван Вазов. Без да е нужно за кой ли път показното изтъкване на тяхната „патриаршеска“ роля в двете южнославянски литератури, несъмнено е едно – творбите и на двамата автори създават рецептивна нагласа, с която следващите поколения творци по един или друг начин се съобразяват.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Завършила е Славянска филология в СУ "Св. Климент Охридски" Автор е на изследвания върху южнославянския барок и постмодернизъм. Превела е на български книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Симо Мраович, Миро Гавран, Йосип Ости и други. През 2010 г. излиза стихосбирката й „Блус по никое време“.
Рейтинг:
| За
да оцените книгата "Гласът на барока - Иван Гундулич и хърватската барокова норма", изберете цифрата отговаряща на
Вашата оценка по десетобалната система: |
|
Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! |
Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон. |
