Единствен син

Пред нас е един исторически роман, повел ни към ада. Целият осемнайсети век минава пред очите ни като на кино лента, но усещаме и мириса на потта и говеждата тор по пътя от Женева до Париж, заживяваме в поправителните домове, бутаме се в претъпканите дюкянчета, забавляваме се с чудаци, хитроумни изобретения, гнием в тъмници или на ешафоди, срещаме мошеници и леконравни девойки. Усещаме и великата театрална революция - сложна плетеница от съдби, унижения и нечовешки мъчения, която къса човешките глави "като крилца на пеперуда".

„Ония, които са чели „Изповеди“ на Жан-Жак Русо, не си спомнят той да споменава някъде, че е имал брат. А Жан-Жак все пак хитро намеква за него: „Брат ми изчезна в Кобленц. Ни вест, ни кост от него оттогава, и ето – превърнах се в единствен син. Заглавието на романа ми идва от този пасаж. Стори ми се, че това увъртане е многозначително. Осемнайсети век донякъде въвежда един нов поглед към личността, към неповторимостта на човека, към социалното му положение и състояние. В този смисъл романът ми е „русоистки“. Това не означава, че не търся наслада от интригата в забавния роман. Харесваше ми да разказвам истории за осемнайсети век, без да пиша исторически роман”.
Стефан Одеги

Стефан Одеги (1964) преподава история на киното и изкуството в Париж. Първият му роман „Теория на облаците“ (2005) получава наградите „Морис Жоньовоа“ на Френската академия и „Черна карта“ и е преведен в цял свят. Вторият, „Единствен син“ (2006), му носи престижната „Ле дьо маго“, както и две номинации – за „Гонкур“ и „Медичи“. Следват „Ние, другите“ (2008) и „Rom@“ (2011, номиниран за „Гонкур“), които нареждат Одеги сред най-ярките представители на съвременната френска проза.