"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
|
"Жан-Франсоа Шамполион бе дешифрирал тайната на египетските йероглифи. Франция бе получила от Египет символичен подарък - египетски обелиск от храма Луксор на възраст от преди 3000 години, за украса на площад "Конкорд", а Густав Айфел бе извисил кула на височина от 300 метра в центъра на Париж, надвишаваща по своето величие Хеопсовата пирамида. На това място можеха да се почувстват най-добре енергийните вибрации на вечния като египетските пирамиди Париж, които звучаха подобно на ноти от една нескончаема симфония за величието на човешкия дух! - Много съм щастлив, мамо! - усмихна се Краси - Благодаря ти, че ... |
|
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска-новогръцка култура в Атинския университет. Тя е дългогодишен редактор в БНТ с над 550 предавания в областта на образованието, литературата, изкуството, културата, религията. Нейна е идеята и инициативата за създаването на поредиците "Българско изобразително изкуство" и "Българска скулптура" с проф. Атанас Божков, филмът "Погановската икона" е носител на "Златна антена" за 1980 г. Автор е на много телевизионни филми, сред които "Сафо", "Демостен"/награден през ... |
|
|
Роман за деца. ... "В новия си роман за деца Павлина Павлова дава своя художествен отговор как отлитат най-чудесните мигове от човешкия живот. Тя не обяснява детството, тя разгъва пред читателя една лента, запечатала изживяванията на няколко деца, поставени в различни ситуации. Във всяка глава авторката ни поднася поредната си хрумка, защото фантазното е същностна черта за книгата. Романът за деца трябва да бъде като за възрастни, но по-хубав. Тази максима, станала шаблон, доказва колко е вярна за "Полет с невидими криле". Георги Георгиев ... |
|
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
Рейтинг: 8.33 / 6 гласа 
