Мога да чета сам - книжка 10: Тримата братя и златната ябълка

Книжка от поредицата „Мога да чета сам!“.

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, един от най-четените детски автори, чийто произведения са преведени на над 50 езика по цял свят. Голяма част от творбите му са смесица от поезия и проза, приказки и разкази. Къде започва единия жанр и къде завършва другия е трудно да се определи. Каралийчев е самобитен творец, със собствена палитра в изкуството, който за разлика от много други автори, които дълго се лутат в търсене на себе си, още с първите си произведения показва яркия си писателски талант.

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица, Велико Търново в бедно семейство. След като завършва училище се записва да следва химия в "Софийския университет", но когато е трети курс прекъсва обучението си. През 1928 година се дипломира в "Свободния университет" (днес УНСС). Каралийчев започва да пише когато е на 17 години. Първото му стихотворение - "Орелът" е публикувано в списание "Ученическа мисъл". Подобно на много други писатели Ангел започва творческата си дейност с поезия, впоследствие се ориентира към жанра разказ. Той работи като редактор във вестниците "Кооперативна просвета", "Литературен фронт" и сътрудничи на списанията "Нов път", "Червен смях", "Чернозем" и др. Първата му книга - революционната поема "Мауна Лоа" е публикувана през 1923 година, а година по-късно излиза сборникът с разкази "Ръж" (1924 г.), който авторът посвещава на жертвите от потушеното антифашистко въстание от 1923 година. Сборникът съдържа 10 лирични разказа, в които се преплитат мъката и надеждата. Изглежда, че в повечето от тях връх взема мъката и скръбта по убитите във въстанието герои. Писателят майсторски обрисува образите на майките и бащите, братята и сестрите, невестите и децата, който страдат за най-скъпите си хора, загинали в бунта. Скръб, тъга и мъка - това е емоционалното съдържание в повечето от тези истории. През 1925 година е публикувана и първата детска книжка на Каралийчев - "Мечо".

В края на 20^-те и 30^-те години на миналия век Каралийчев пише произведения, които се преиздават по 3,4 пъти. Такива са сборниците с разкази "Имане", "Разкази", "Лъжовен свят", "Птичка от глина" и др. В тези творби с нескрита обич писателят изобразява героите си, съчувства на техните несгоди и душевни терзания. През 1944 година в България се установява социалистическа система. На този нов период Каралийчев посвещава книгите си "Соколова нива", "Най-хубавата земя" и "Народен закрилник". В продължение на повече от 40 години той пише разкази, приказки и повести за деца, много от които се превръщат в класика. Сред 15-те му книги за деца и юноши с голяма популярност се славят "Приказен свят" (1929 г.), "Ането", "Тошко Африкански" (1940 г.), "Житената питка" (1948 г.) и др. За книгата си "Приказен свят" писателят е награден от "Международният съвет за детско-юношеска литература" с Почетна грамота на името на Андерсен.

Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972 година в София.