Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |
|
Катя Воденичарова е родена в София през 1926. Завършва Класическия отдел на Втора девическа гимназия, а след това специалността „Български език и литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи 33 години в БНР – редакция „Детско-юношески предавания“ и редакция „Хумор, сатира и забава“. Творчеството и е посветено на децата. Автор е на осем радиопиеси, шест куклени пиеси, осем театрални пиеси, осем телевизионни пиеси и сценарии за филми, както и на десет книги с повести и разкази – “В първи клас“, “Янка, бабино момиче“, „Момче-юначе“, „Приказки за Радослав“, „Хоп Троп“, „Артистът от нашата улица“, “Един метър над земята“, „ ... |
|
Чрез диалог между дядо и внуче книгата ни запознава с българските традиции, със светци и национални герои, като преследва идеята за възпитанието на човека и формирането на неговата същност. Повече от тридесет години, като журналист в Българско национално радио, във вестници и списания, Серги Гьошев събира и споделя останалото от значението за народната празнична обредност, от представите и вярванията, които засищат и въздигат духа и на съвремието. Книгите му Познатият, когото търсиш и Молитви за лек представят десетки художествено-документални жития на летящите хора, на личностите, чиито постъпки укрепват доверието в ... |
|
Рада Москова е родена в Габрово. Завършва медицина. Работи като лекар до 1980 година. Пише първата си драматургична творба по Снежанка за училищно представление. Тогава е на 14 години - автор, постановчик и изпълнител. Избира си ролята на едно от най-смешните джуджета. Изглежда още тогава големите роли не са били по вкуса ѝ. Писала е стихове за деца, Тигърчето Спас , Улички бъбривки. Куклените пиеси: Къде отиваш конче, Разсърдените букви, Бръмчилото. Автор е на детските филми Куче в чекмедже, Горе на черешата, Разговор с птици, Тони, Госпожа динозавър. Симпатичкови приказки са последните детски приказки- ... |
|
Димитър Никленов притежава неоспорими качества на разказвач-приказник, които са високо оценени както от читателската аудитория, така и от литературната критика. В събраните в този том приказки, младият читател ще открие много движение, смях, игри, въображение и интерес към непознатото и тайнственото. От тях блика звучен български език, артистична атмосфера и творческа магия. Има я и поуката и възпитателния елемент, които са деликатно вплетени в художественото послание. В изданието има препратки към 4 приказки за слушане онлайн, посредством QR код, който при сканиране ще отведе читателя към дадената приказка. Те се ... |
|
Една съвременна история за Ромео и Жулиета от града на липите. Любовта между 17-годишната Елена и 20-годишния Виктор насочва вниманието към младите хора и техните семейства, както и към взаимоотношенията между деца и родители. Техните чисти и искрени любовни чувства контрастират на фона на пороците на новото "елитно" общество и сблъсъка на икономическите интереси на двете семейства, натрупали богатствата си по различен път. За да спасят любовта и бъдещето си, те напускат тайно България с товарния кораб Родина, превозващ лимони. Героите имат своите истински прототипи в Града на липите. Димитър Никленов е ... |
|
"Здравейте, малки, по-малки и най-малки читателчета! Казвам се Янко Митев и съм автор на тази книжка. Когато бях колкото вас, четях много детски книжки и учителите казваха: – Това момче дали ще порасне с тези детски книжки? Пораснах, но сигурно под влияние на книжките, станах артист в кукления театър. Много е хубаво там. Особено, когато има много деца и всички се смеят... няма нищо по-хубаво от детския смях. Много обичам децата, заради тях започнах да пиша пиеси за куклен театър. Децата им се радват и аз - с тях. Оказа се, че и големите се радват, заедно с децата, когато ги гледат. Дори ме награждават, заради тях - и ... |
|
Тази дума "аутопия", разбира се, я няма в речниците - измислена е, защото само с измислена дума може да бъде озаглавена книга, в която Хермес се прави на Филип Марлоу, Аполон открадва картината “Мона Лиза”, а после свири на китара и пее “Бандера роса”, амазонките се бият на арената с джинове и антиподи, и въобще книга, в която всичко започва с един автомат “Калашников” , както прочее започва и завършва всичко в този наш прокълнат и погубен свят. Според тази аутопия цялото минало на човечеството подготвя настъпването на 11 септември 2001 година - дата, на която уж било писано да се случи нещо прекрасно и ... |
|
По образование Рада Москова е лекарка, но деца не е лекувала. Написала е за тях стихове в книжките "Пеперудка" и "Улички бъбривки". Някои от тях са попаднали в читанките за втори и трети клас. Написала е историите в "Тигърчето Спас", нарисувани преди време за телевизията от Климент Денчев, а и много куклени и театрални пиеси. Версията ѝ по "Пинокио" се играе от 1979 до днес в "Младежкия театър". Създала е и сценариите за филмите "Куче в чекмедже", "Горе на черешата", "Тони", "Разговор с птици", награждавани по наши и ... |
|
Приказката "Папагалчето Пай" е драматизирана и поставена на сцените на множество театри у нас и редица страни в Европа. Настоящата книжка е нейно първо издание. Йордан Тодоров е автор на романите "Немилостиви дни" и "Зеленият граф", на повести и разкази за деца и юноши, на пиеси за драматичен и куклен театър. Създател е на фестивала "Златният делфин". За творчеството си и обществената си дейност Йордан Тодоров е отличен със званието "Заслужил деятел на културата", с почетния златен знак на община Варна и др. ... |
|
"Иван Гойчев чува за новата пиеса на Ибсен - Нора ("Куклен дом") и решава да заведе жена си на представлението. Иван усеща, че нещата с Любица не вървят добре. Тя е вечно недоволна и той не разбира защо. Истината е, че Любица се е омъжила много млада и е имала големи очаквания от живота и мъжете, тъй като е чела любовни романи и нищо от написаното в тях не се е сбъднало. Както никой път, Любица се съгласява да иде на представлението. С Гойчев са хладни един към друг, ала щом се връща от представлението, Любица съвсем охладнява към мъжа си и бракът им тръгва към края си. Причината за това е самата пиеса & ... |
|
„Една сутрин, както си вървях по пътя, попаднах в един бял стих. Беше чиста случайност, защото белият стих, или свободният си е толкова бял и прозрачен като въздуха - толкова невидим и неконтролируем. Просто невероятно – как го нацелих. И естествено, денят ми се разпиля по цялата улица, излезе извън града, напусна държавата, мина през Европа, подритна света като футболна топка, нагази в Космоса и му изгубих края. Озовах се навсякъде. Земни и извънземни мисли излитаха и се връщаха в главата ми, кацаха по цялата космическа карта, навъртаха се из алеите на историята, прескачаха оградата на новата ера и се връщаха още по- ... |