Книга на финансовия анализатор Светозар Гледачев е снимка, картина, хроника на икономическите, социалните и духовните процеси в България по време на кризата от 2008-2015 г., които сме преживели, но невинаги сме осмислили, анализирали и разбрали. Разгледани са жизненоважни за всеки българин въпроси като състоянието на банковата система, пазара на имоти, туризма, пенсиите, тероризма, Европа на две скорости, цените на горивата, АЕЦ "Белене", КТБ, модела "Кой", референдумите, и редица други. Засегнати са и проблеми от световно значение като Брекзит, положението в Гърция, Куба преди и след Кастро, Тръмп ... |
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
Действието в книгата се развива в днешно време. В продължение само на три дни. Но върху него се наслагват спомени за хора и събития от предишни десетилетия. В повечето случаи реални, но забравени. Главният герой емигрира преди 40 години в Америка. Донко, избрал някога свободата, най-после се връща в родния си град. И започва да търси живите си приятели. Намира някои от тях и е щастлив. Дори се ражда идеята да купи хотел "Тримонциум", в който сега е отседнал. И заедно да го управляват. Донко е готов да възстановят всичко онова, което е било свързано с младостта и с надеждите им. Носталгията към миналото до един ... |
|
"Светлината на онези дни. Разкази и новели." е сборник, представящ най-доброто от кратките творби на автора, писани през годините. В тях проличават както тематичните му предпочитания, така и ярката му и своеобразна стилистика. Пред съвременния читател се изправя отново един значим автор, с неговата дълбоко хуманна проза, населена с впечатляващи образи и характери. Рашко Сугарев е роден в Пловдив на 1 април 1941 г. Завършва медицина във ВМИ - Пловдив през 1967 г., работи като лекар в продължение на 4 години. По-сетне, воден от вътрешната сила на призванието си, тръгва по пътя на литературния труд. Работи като ... |
|
Стоян Вълев е автор на романа "Когато Господ беше в отпуск", двутомника "Българският Декамерон", разкриващ народния еротичен фолклор, сборника с разкази "Време за изневери", сборник с преразказани от него "Най-страшните български приказки". Преди да се обърне изцяло към литературата, завършва "Пловдивския университет" и е всеотдайно предан на журналистиката в Пловдив – усърдно пише в някогашния вестник "Отечествен глас", бил е редактор в също някогашния вестник "Комсомолска искра" и свръх активен сътрудник на радио "Пловдив". Бил е главен ... |
|
В книгата ще прочетете за: убийствата в Зелениково и до братската могила в Пловдив; най-тежкият случай на пловдивските криминалисти преди 1989 година; прокурорът: "Убиваше като Чикатило, а беше почти дете...". ... "Когато тръгнах по дирите на случая, за който бях чувала само слухове и легенди, бяха минали десетина години от развръзката. Тогава - през 1993 -та , си мислех, че това е един много дълъг период от време. Още повече че в него се бяха сменили две системи, много прозорци се отвориха, много въпроси чакаха своя отговор. И без да знам подробности, този случай ми се виждаше много интересен. За ... |
|
Дамян Дамянов (18.01.1935 - 06.06.1999 г.) е един от най-нежните български лирици. Роден е в Сливен и пише стихове още от ученическите си години, като най-ранните му публикации датират от 1949 г. Първата му стихосбирка Ако нямаше огън излиза през 1958 г., а три години по-късно той завършва българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант към вестник Народна младеж и като редактор в отдел Поезия на списание Пламък. Носител е на редица отличия, сред които званието Народен деятел на културата, Димитровска награда, наградата Иван Вазов за цялостно литературно творчество и т.н. На името му е ... |
|
Още 360 забележителни къщи в 18 града на България разказват историите на своите създатели и обитатели във втория том на успешния проект на Нов български университет, започнал с книгата "Къщите говорят" и продължаващ сега с "Къщите още говорят". С 360 автентични цветни снимки и документално подкрепена фактология авторите Мариана Екимова-Мелнишка , журналист, преводач и преподавател, и доц. д-р Александър Н. Геров , математик и любител-фотограф, отново създават многоцветна панорама на облика и живота в още големи и малки градове за краткия период от Освобождението до Втората световна война - чрез ... |
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова , за което ѝ ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
На какво е способен един обикновен човек, поставен в необикновена и рисковата ситуация? Емо е млад мъж, изпратен в командировка в гр. Харманли. Там той среща своята голяма любов Нора, с която е готов да сподели живота си. Всичко върви от добре по-добре до момента, в който Нора изчезва безследно. Предполага се, че е отвлечена от престъпна група, която се занимава с трафик на жива плът. Емо се впуска в нейното издирване с помощта на частния детектив Светлозар Джилянов - Вичонти и на най-добрия си приятел - бившия криминален полицай Иван Шопов - Шопа. Ще успеят ли те, въпреки неппредвидените ситуации, които им се изпречват ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост – а само това вече е достатъчно сложно и комплексно.” – така смята Роланд Шимелпфениг. Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на режисьорите. Но тъкмо ... |