Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Сигурно съм подарил десетки екземпляри от книгите на познати и приятели. Така с годините се оформи една група почитатели, които с повод и без повод цитираха текстовете му наизуст и дори се поздравяваха с тях. Защо и как се случи това? На първо място се случи, защото тези романи бяха откровена критика на тоталитарната система и дори не се опитваха да го прикрият. Всичко имаше там - и мъките "да се уредиш" със софийско жителство, и това, че на световно първенство заминава не най-добрият състезател, а ... |
|
|
Кои риби имат черноморско жителство?"По българското крайбрежие са известни 140 вида. Но както много хора идват в София от други градове и едни остават да живеят постоянно, със софийско жителство, а други се връщат там, откъдето са тръгнали, така е и с рибите. Една част - 95 вида - са пристигнали в Черно море в далечни геологични времена от Атлантическия океан, от Средиземно море, харесали са го и са останали - хамсията, сафридът, триционата, а други идват през лятото и есента отново се връщат по топлите места - леферът, скумрията, паламудът, някои кефалови риби и други. Ако записваха рибите в туристически дружества, ... |
|
|
България през мандата на президента Петър Стоянов и промените след падането на комунизма. ... Йордан Василев е български литератор, автор на 15 сборника, между които и две книги за Багряна в съавторство с Блага Димитрова . През март 1948 г. семейството му е изселено от София. Софийското им жителство е възстановено през 1964 г. Става студент по българска филология, а през 1956 г. след въстанието в Унгария е изключен от Софийския университет . От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа, след което започва като ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Съставител: Дария Карапеткова . ... "Много е индивидуално, много съкровено. Много недоказуемо, много езическо. За едни повод за гордост, за други вечно неудобство, макар и всички те да са неправи - не те са взели решението къде да се родят... Но родното място, родният град ги е белязал, ни е белязал без изключение, сложил е своя невидим отпечатък върху най-автентичните ни възприятия за света и върху спомените, които ще носим до края - тези от детството. Духът на мястото, изглежда, е единственият, чието съществуване се признава и от най-убедените отрицатели на всичко свръхестествено. Родени в София - ето общото ... |
|
|
Култове, разкази, образи. ... Сборникът съдържа разгърнати варианти на докладите, представени на заключителната кръгла маса по проекта "Свети места в София и Софийско: наративни традиции и поклоннически практики" и е осъществен под ръководството на професор Албена Георгиева . Разглежда различни християнски места и засяга широк кръг от теми и проблеми: възникване и историческо развитие, съществуващи представи и вярвания, наративни традиции и разкази за чудеса, архитектура и изображения, празници, култови практики и поклонничество. Особен акцент, авторите поставят върху сакралните обекти като средоточия на ... |
|
|
Изключително прецизните изследвания на Богдан Филов са първите и единствените цялостни исторически, архитектонични и изкуствоведически описания и тълкувания на двата храма. И двата текста сумират резултатите от археологически изследвания, водени от самия автор... Тук Филов формулира и доказва своята теза за спецификата на античната и средновековна култура по българските земи като посредник между Изтока и Запада. Тя се вписва в широкия кръг на византийската култура, която Филов отказва да идентифицира просто с Константинополската, и обръща внимание на спецификите, въвеждани от регионалните особености. Двете книги са сред ... |
|
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
|
|
Преди 125 години излиза късметът на София и жителите на калната шопска паланка осъмват столичани. Хора от всякакви националности се устремяват към нея и я превръщат в нов Вавилон. Градът не им харесва, но никой не го напуска без бой - пример дават князете Александър I Батенберг и Фердинанд. За дворцовите страсти и сватби, за най-колоритните софиянци, как политиката става златна мина, кои са най-прочутите любовници, чревоугодници, чудаци, самоубийци, мошеници и майтапчии се разказва в тази книга. Автентичните истории - от 1878 до 1944г. - са илюстрирани със снимки и ценни пощенски картички, подбрани от елитни частни ... |
|
|
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват. Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва... Щом ... |
|
|
“Детето се зави презглава. Фъртуната виеше свирепо, но под юргана бе топло, уютно и сигурно. Подаде носле навън, само колкото да види отражението на огъня от старата печка по варосания таван и да чуе по-ясно пукота от съчките. - Бабо, спиш ли? - Кажи, сине. - Бабо, разказвай ми за….” ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
|
"Колко е хубава тази земя лъчезарна! Как със нейната хубост да се разделиш! Господи, ако с дълъг живот ме дариш, ще ти бъда през цялата моя смърт благодарна!" ... |
