Днес, сто години след като са били изговорени, мъдрите съвети на Учителя , правилата за ежедневието и знанията, пренесени от полетата на Духа, са все така актуални. Любовта, Мъдростта и Истината са неподвластни на времето. Всеки, който се е докоснал до думите на Учителя, може да усети живата сила в тях. Сила, която трансформира негативните емоции, внася светлина в ума и покой и радост в душата. Почерпете и вие от силата на това Слово, за да оживеят в живота ви светлите духове на Вярата, Надеждата и Любовта. "Вяра, надежда, любов" е юбилейно издание, което се посвещава на няколко важни годишнини, свързани с ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
Все още Усмихвай се... Все още ходиш по земята. Все още гледаш горе слънце и луна. Все още те облъхва долу дъжд и вятър. Все още чувстваш с тялото си студ и топлина. Ръцете ти все още носят тежки книги за минали животи и за древни дни. Я хайде разтвори ги... Опитай... Прочети ги. На рафта стар на времето отново ги върни. Не си мисли, че пръв откриваш вечни истини. Отдавна всичко знае земният човек. И твойте днешни мисли са всъщност чужди мисли Хилядолетия... Предавани до нас... От век на век. Свикни със тази мисъл, че утре ще те няма. Това е непременен и вечен ритуал. Тогава ще узнаеш сам тайната голяма и кой те е ... |
|
Най-лесно е да се сравни уелският романист Луид Оуен с популярния шотландец Ървин Уелш , чиито култови творби "Трейнспотинг", "Дрога", "Лепило", "Гавра", "Порно" и всички останали го направиха любим автор на новите поколения читатели у нас и по света. Главният герой на Луид Оуен обаче, за разлика от героите на Уелш, е едно изключително чувствително момче, което по нелепо стечение на обстоятелствата не само извършва нечовешко престъпление, но и след излизането си от затвора в Кардиф е замесено в мащабен жесток обир. Това е роман за младежката субкултура в Обединеното ... |
|
Новината, че Йодьон фон Хорват е бил убит в Париж от някакво дърво, прозвуча в началото толкова мрачно шокиращо, абсурдно и невероятно, че беше трудно да бъде възприета като вярна. Откога дърветата по Шанз-Елизе падат и разбиват главите на минаващите край тях поети? Да не би вече да настъпва краят на света? Дали бурните ветрове на това изпълнено с опасности лято не избират свои жертви с дяволска сигурност сред най-добрите от нас? - Защото Йодьон фон Хорват беше един от най-добрите сред нас. "Той беше поет, а само малцина заслужават това почетно звание. Атмосферата на истинска поезия беше във всяко изречение, което ... |
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
"...доколкото познавам нашата и чуждата литература, никой не се е опитвал да направи поезия от науката - да извлече образи и чувства от най-абстрактните нейни понятия, които също така дълбоко вълнуват, трогват, навеждат на размисъл, както тия в класическата поезия. Трябва да заявим, че точно в това се състои новаторството и приносния характер на стиховете на Православа (Румяна Лазарова)! И нещо друго - много по-важно, като истинско изкуство, стиховете обсебват и ума, и сърцето на читателя и го повеждат по пътя на нравственото и религиозно съвършенство - по пътя към Бога..." Любен Лазаров ... |
|
"Било ли е, или не е било? През 1963 година влязох в театъра... Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа - завинаги. Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената? Брутално беше разрушен моят втори театър "Възраждане", с който така спартански устоявахме на превратностите на времето. А първия - Бургаския - напуснах сам. И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото по-остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото. Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните ... |
|
"Вече минах 80... Не съм допускал никога, че е възможно. Право да си кажа, малко се срамувам, защото винаги съм смятал, че поетите трябва да си отиват млади и такива да бъдат запомнени. Ама на! Съдба! Оказа се, че не е чак толкова лошо да навлезеш и в последната възраст - третата или четвъртата... Тогава те обхваща паниката от малкото време, което ти остава, и бързаш да наваксаш всичко пропуснато. Кога съм писал толкова много стихотворения... За последните три години - около 250. А през тези три години претърпях четири операции и оживях. И съм ужасно амбициран до дупка да правя това, на което все още съм способен - ... |
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |