Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов . Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
"Сигурно няколко живота няма да ми стигнат, за да опиша това, което ми се е случило през съзнателната част от този живот. Ами ако включим и незапомнените събития, случки, страхове, възторзи... Каква е последователността на случващото се, откъде да започне човек? Заради това реших да напиша роман от разкази. Разкази за нещата, които са ме формирали... Разкази за нещата, които са ме накарали да обичам живота. Защото не инстинктът за самосъхранение ни прави живи, а това, което дере паметта ни. И когато от тези драскотини спре да се стича кръв, тогава значи животът е свършил. Оставям ви вас, читателите, да събирате и ... |
|
|
Очерк върху социологическото разбиране на различните типове общества в световната система. Целта на настоящия труд е да се постави на обсъждане когнитивния потенциал на социологическите интерпретации, основани на имплицитното или експлицитното приемане на тезата за универсализма - всички общества повтарят едни универсални образци само с разлика във времето. Изходното разбиране на анализа е, че отделните страни и региони представляват част от световната система, която се характеризира със собствена йерархическа структура. Акцентът е в очертаването на някои основни "константи" в периферните общества, които се ... |
|
|
Романът "Един живот" е признат за шедьовър на френската класическа литература. Според Лев Толстой това е най-добрият роман на Мопасан и втори след "Клетниците" в цялата френска литература. Това е роман за живота на Жана де Во, страстна и обсебена от чувствата си жена, обречена да стане жертва на собствената си житейска неприспособимост и жаждата да чувства живота в цялата му пълнота. "Един живот" е история за изгубените илюзии, несбъднатите желания и предаността. Това не е трагедия, а по-скоро тихата незабележима драма на човешкия живот. В книгата са включени 38 илюстрации, създадени от ... |
|
|
Автор на тази книга е биологът проф. Христо Дилов. Тя съдържа редица факти от политическия живот през последните 60-70 години, които са интересни свидетелства за близкото минало. Наред с това тя е и един жив разказ за изпълнения с премеждия живот на автора и хората, с които той се е срещал в своята многостранна дейност. Книгата е написана с характерното чувство за хумор на проф. Христо Дилов и е леко и удивително четиво. ... |
|
|
Епохата на квантовата биология. ... Животът е най-необикновеното явление в познатата ни Вселена - но как е възникнал той? Дори и в днешната епоха на синтетична биология и клониране все още е факт, че никой никога не е направил нещо живо само от нежив материал. Животът си остава единственият начин за създаване на живот. Дали не пропускаме някой важен елемент? Подобно на "Себичният ген" на Ричард Докинс , който предложи нов поглед към механизмите на еволюцията, "Живот на ръба" променя разбирането ни за фундаменталната динамика на нашия свят. Обединявайки своя опит в авангардната наука с несравнимата си ... |
|
|
Един мъж и една жена се срещат на перона на малка изоставена гара. Той е избягал от своя град, тероризиран от укротители на кобри. Тя също е напуснала града си, превзет от дресьори на кучета. Гарата е откъсната от света, без телефон, с часовник без стрелки, с табела, на която няма разписание на влаковете, които всъщност не минават отдавна оттук. Наблизо има само гора и едно блато, а отвъд него - пустиня... ... |
|
|
Книгата включва два романа - "Гобленът на живота" и "Единствен" на Ивайло Митев . ... "През 2060 г. населението на България ще намалее с близо над 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. Към 2050 г., нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%. В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС. Днес в България има повече от 200 000 бездетни семейни и несемейни двойки. Около 50 000 от тях чакат своя ... |
|
|
Думи за Георги Йорданов ... Идеята да бъде публикуван сборник с впечатления и мисли за Георги Йорданов се роди спонтанно сред негови колеги, другари, приятели. Седемдесет и петгодишнината му, като всяка кръгла дата, е повод за равносметка. Впечатляващо е, че този път тя се прави не от самия Георги Йорданов, а от хора, които го познават, с които дълги години е работил и общувал. Така че в сборника "Живот на длан" няма да срещнете "официозни" позравления с параден тон. Тук всичко е лично, близко, пропито от сърдечност. ... |
|
|
В движение е автобиографична книга, запечатала историята на един богат на събития, плодоносен и удовлетворяващ, но също така белязан от превратности, самота и лутания живот. Заглавието синтезира може би най-характерното за същността на Оливър Сакс - непрекъснатото движение, развитието във всеки един аспект: физически, творчески, духовен. Най-напред се откроява движението в пространствен план. Сакс е страстен мотоциклетист, непрестанно пътува - кръстосва САЩ, Канада, Европа и Австралия - винаги любопитен към света и хората. Безкрайно интересен е и творческият му път - развитието на научните му интереси, откритията и ... |
