Поредицата "Книги за ученика" представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изследвания. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, "Книга за българския народ", редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Акад. проф. д-р Григор Велев е автор на монографиите "Национализмът", "Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фундаменти на комунизма, фашизма, националсоциализма)", "Българският национализъм и неговото бъдеще"; "Българската национална кауза (1762 - 2012)" и на шесттомника "История на българите от Македония". Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания... Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на ... |
|
Кога започва селектирането на корпуса от канонични текстове, структурирането на "високо" и "ниско" литературно пространство? Защо една съществена част от стихотворенията на 40-те и 50-те години на XIX век се оказва обвързана с етикета на лошия вкус у поетическото бездарие. Този текст се опитва да доуплатни образа на периода, наречен Българско възраждане, допускайки, че в неговите предели има място както за храбри мустакати типове с оръжие в ръка, така и за по-семпли персони - любовници, хедонисти, "еволюционисти". Тяхното преимущество вероятно е тъкмо в невъзможността да се превърнат в ... |
|
Сборник в чест на 80-годишнината на проф. д-р Кирил Топалов . Проф. д-р Кирил Любомиров Топалов е роден на 21 май 1943 г. в София. Завършва гимназия през 1961 г. През 1964 - 1968 г. следва българска филология в Софийския университет. През 1969 - 1970 г. е филолог специалист в БАН. През 1970 - 1973 г. е аспирант по българска възрожденска литература с научен ръководител акад. Петър Динеков. През 1974 г. защитава дисертация по проблеми на поетиката на възрожденската поезия. От 1974 г. е асистент, от 1982 г. - доцент, а от 2002 г. - професор. През 1977 - 1989 г. е и редактор в издателство Български писател. През 1978 - 1979 ... |
|
Съставители: Валери Стефанов , Кристина Йорданова , Десислава Узунова. ... Сборникът представя текстове от семинара, проведен през учебната 2017 - 2018 година. Той се занимава с чудовището в различните аспекти на неговото културно-историческо и фикционално битие. ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
Темата за пороците на властта винаги е будила и ще продължава да буди обществения интерес. В своята сатирична поема "Книга за българския народ", Стоян Михайловски засяга особеностите на деспотичното управление, при което политическата поквареност е най-висша добродетел. Писателят избира за главен герой османския везир Абдулрахман паша, правейки препратка към времето, в което българите все още не са свободни. За да е успешен един управник, според везира той трябва да държи народа в състояние на невежество и подчинение, да властва чрез разврат и корупция, а когато е необходимо - да употребява насилие срещу ... |
|
Книгата съдържа портретни и проблемни студии върху творчеството на видни възрожденски писатели ( Паисий Хилендарски , Софроний Врачански , Георги Раковски, Петко Славейков , Любен Каравелов , Христо Ботев , Стефан Стамболов и други), както и студии, посветени на българските учени Михаил Арнаудов и Петър Динеков . Трудът е с висока изследователска стойност, базиран е върху богат документален и теоретичен материал и има основополагаща роля за дисциплината "История на българската възрожденска литература". ... |
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
Двубоят между цар Самуил и император Василий II, между царството на българите и империята на ромеите завършил. Това бил сблъсък между два свята. От едната страна стояла Византийската империя, здраво закрепена върху римската държавна традиция, елинското културно наследство и християнската вяра. Срещу себе си тя имала държавата на българите и тяхната източна държавноправна уредба, пречупена през влиянието на алани, авари, както и на самите ромеи. И ако царството загинало, то българският народ оцелял. Християнската вяра не само че не станала мост за претопяването на българите, но още повече консолидирала жизнеността на ... |