Изследователският интерес в този текст е насочен към комуникацията като социална практика. Обект на изследването е комуникацията, анализирана като процес, съдържание и контекст. Интерпретирането ѝ като институция, а оттам определянето на комуникацията и медиите като социален институт, се явява и основна предпоставка в представената разработка. ... |
|
|
Книгата на професора по политология в колежа „Бъркбек” в Лондон Бърнард Крик е кратък обзор на историята на доктрината, на прилагането й и институциите на демокрацията от Древна Гърция и Рим, през Американската, Френската и Руска революция, до разновидностите и състоянието й в съвременния свят. Авторът изтъква, че демокрацията е необходимо, но не достатъчно условие за доброто управление и че идеите за върховенство на закона, за човешките права и груповите свободи в рамките на обществото често трябва да ограничават властта на демократичните мнозинства. Почти всеки режим днес се представя за демократичен. Няма политическо ... |
|
|
Книгата представлява опит за изграждане на конституционна теория на пряката демокрация. В нея са анализирани теоретичните, сравнителноправните и националните проблеми на пряката демокрация. Изследвани са нейната същност, историческо развитие, предимства и недостатъци. Изградена е система от критерии за отграничаване на пряката от представителната и партиципаторната демокрация. Предложена е систематизация на институтите на пряка демокрация. Разгледани са конституционни модели, в които пряката демокрация има системно приложение или пък разкрива интересни особености. Самостоятелно внимание е отделено на историята, актуалния ... |
|
|
Научна фантастика."...Дълго време човечеството се блъскаше със заблуждението, че най-ефективния способ за самоуправление е този, при който властта е в "ръцете на мнозинството". Стигаше се до такива ексцесии в историята, че една доктрина сменяше друга и добилите се до надмощие унищожаваха носителите на съперничещата идеология. Това унищожение беше в дълбока древност физическо, по-късно премина в психологическо в управляваната територия - което между впрочем доведе до небивала теоретично-идеологическа поляризация. Последиците бяха ужасяващи - стигна се едва ли не до самоунищожаване на света, тъй като никоя от ... |
|
|
В много отношения демокрацията е режим, който не се подразбира от само себе си; при все това, днес тя се налага като неоспорим факт в повечето държави на планетата. Тази политическа система дава невероятни първи плодове: законът на мнозинството, помиряването между равенство и свобода. И начинът, по който тя окончателно се легитимира: зачитането на общата воля, дори на народния суверенитет, изисква наивна вяра или не малко интелектуална възвишеност, за да бъде правдоподобно. Демократичното верую ни връща обратно към една мисловна вселена, която нашето рационално общество, не повече от всяко друго преди него, не може ... |
|
|
Да живееш в интересни времена е известно китайско проклятие, така актуално по нашите географски ширини. Единствената ни утеха е, че интересните времена провокират интересни размисли. Такива ще откриете в настоящата книга - Magnum opus на един доктор по квантова химия, ексдепутат от VII ВНС и екскандидат за вицепрезидент на първите преки президентски избори (1992) - Румен Воденичаров. През трийсетте години на епично-драматичната трансформация, придобила печална слава с името Преход, Румен Воденичаров безспирно се бори със силата на словото да помогне на своите сънародници да се възвисят на нивото на предизвикателствата, ... |
|
|
Между върховенството на правото и възхода на популизма в България (2001 - 2010). ... Даниел Смилов е доцент в катедра "Политология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и програмен директор в Центъра за либерални стратегии. Неговите изследователски интереси и публикации са в областта на сравнителното конституционно право в политически контекст, партийното финансиране, както и популистките тенденции в съвременната политика. Даниел Смилов има два доктората. Първият (SJD) e от Централноевропейския университет и представлява сравнителен анализ на нормативната регулация и практиката в партийното ... |
|
|
Тази книга се опитва да отговори на въпроса "Как мафията открадна България?". Тя е последната от трилогията, включваща "Зад завесата на соца" и "Зад завесата на прехода". Първите две книги разказват какво според автора се случи на всички нас, българите, на театралните сцени на социализма и на прехода към демокрация. Третата се опитва да обясни защо то стана по най-лошия възможен начин. Как вместо да се превърнем в "Швейцария на Балканите", за която мечтаеха възторжените площади, се сринахме до бананова република? ... |
|
|
Водачество и подчинение в Божия народ."Преди петнадесет години, когато започнах да събирам идеи по настоящата тема, в нашата местна църква вече около три години се бяхме занимавали с въпроса за старейшинството. По този повод аз се видях принуден да изследвам многобройни библейски биографии, за да видя как един човек става водач в Божия народ и какви са неговите качества и задачи. Впоследствие написах това, което открих в Библията, в настоящата книга. В повечето християнски публикации и семинари за ръководители от последните години акцентът е на съвсем друго място. На преден план излизат качества като надареност, ... |
|
|
"Тази книга носи името на първото есе в нея - "Мъхът на демокрацията". Избрах това заглавие, защото то покрива голяма територия от проблеми, дискутирани в следващите интервюта. От една страна, можем да забележим ярка близост между мъха и демокрацията, а от друга - драстично пренебрегване на тази близост. Например, мъхът не се сее. Той пониква сам, ако мястото е подходящо за него. При това има голямо разнообразие от мъхове. Всеки мъх вирее при специфични условия. В тази книга се застъпва тезата, че демокрацията е като мъха. Не е необходимо тя да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
Реална утопия. ... Германия е по-демократична, отколкото в миналото, особено след като през 1990 г. конституцията се наложи и в провинциите на провалилата се ГДР. Обаче Германия не е демокрация! Осъществен е изборният принцип, но само дотолкова, че да не застрашава партийната олигархия. Това се постига с помощта на пропорционалната избирателна система с бариерата от пет процента, която сега ще бъде въведена в целия Европейски съюз. Свободните избори трябва да дадат шанс в парламента да попаднат хора, които са достойни за великата задача да представляват народа в процеса на законотворчество. На другия полюс са ... |
