Романът Фабий на Петър Славеев е едно интересно и своеобразно пътуване във времето назад, което ни отвежда в дебрите на цивилизацията и по тоя начин ни запознава с живота на нашите предци, на техните врагове и приятели, за да ни разкрие същността на едно общество, за което знаем толкова малко. Да ни открехне вратите към неговите, изгубени във времето тайни, да ни запознае с нравите, идеите, любовта, чисто човешките преживявания на хората, живели тук, с гоненията на вярващите в новозародилата се християнска религия. Разкриването на всички подробности от живота в бившата римска империя - Византион, която включва днешните ... |
|
|
Настоящата книга е посветена на Юпитер, върховното божество в пантеона на древните римляни, и на проявите на неговия култ в Долна Мизия. Богът е покровител на римската държава още от самото ѝ възникване, а по-късно е смятан за небесен защитник на императора и това е основната причина за популярността му в провинциите. В Долна Мизия почитането на Юпитер е резултат от римската експанзия. Най-ранните паметници датират от времето непосредствено след настаняването на римски гарнизони по Долен Дунав. От началото на II в. богът печели широка популярност и сред цивилните лица в провинцията, а достигналите до нас паметници ... |
|
|
Археологически проучвания и находки от известното светилище на Асклепий. Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". Фотограф: Димитър Тонин. ... В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г.). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика. Пръв директор на Народния археологически музей. Организира ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... Паметници по култа на Асклепий. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина. В тази книга са представени три публикации на Добруски от "Археологическите известия на Народния музей": Други паметници по култа на Асклепий в Тракия. Тракийски конници и други богове - ездачи. Паметници по култа на Зевс, Хера, Атина Палада и други божества. На първа корица - оброчна плоча на Тракийски конник с две женски фигури от светилището до Глава Панега, НАИМ София, фотография Димитър Тонин. За автора Вацлав ... |
|
|
В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости. Вацлав Добруски (1858 - 1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, ... |
|
|
Релефи на Тракийския Конник, Артемида, Митра, нимфите и други паметници и надписи (1894-1896 г.) Книгата е част от поредицата "Съкровищница на българската наука" на издателство "Шамбала". ... В тази книга са представени античните паметници (оброчни плочи, релефи, надписи), публикувани от Добруски в Сборник за народни умотворения, т. 11 (1894 г.), т. 12 (1895 г.) и т. 13 (1896 г). Включени са три приложения с илюстрации към публикациите, както и извлечения от цитирани труднодостъпни текстове от ХІХ век. В Том 2 ще бъдат включени паметниците, публикувани през 1900 и 1901 г. Вацлав Добруски (1858- ... |
|
|
В сборника са включени докладите, изнесени на „Архитектурните четения“ през 2007-2008. Обобщената тема на множеството от доклади е Градската архитектура, като са разгледани въпросите за съвременното пространствено развитие на градовете, моделът за интегрирано градско обновяване, както и внимание е обърнато на софийската архитектура, като в частност е разгледана идеята за кварталът като жилищен комплекс след Втората световна война. Архитекти и специалисти са направили опит за сравнителна перспектива за триъгълните форми на архитектурните паметниците от XIX в. Подробно е разгледана и архитектурата на Волжка България в ... |
