Избрано ... Иван Странджев е роден на 12 май 1953 г. в Пловдив. Учи българска филология в СУ „ Св. Климент Охридски “, а след това завършва театрална драматургия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Живее и работи в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Стихотворения ... Глас "Ленива тишина над хълма тялото си е простряла. Безшумно въздухът на лятото трепти. Във сенките бръждят невидими комари – невероятно съвършенство – да слушаш музиката им, а да не виждаш тялото. Човек минава през тревата и пътеката върви след него. Така четлив и строен е човекът, защото знае накъде е тръгнал. Не искам кръстчето на ястреба в небето да падне върху него, да го зачертае, не искам и ръбът на изкушението да бъде под нозете му. Достатъчно е, че пътеката върви след него, за да запея." Из стихосбирката "Лист" ... |
|
"Всичко това" е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия - и поетика - е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго "докосване на светлината", ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984 -та . " ... |
|
Коледна книжка за всяко дете! Малкото мишленце живее в гората - как ли се справя през зимата? Илюстрации: Стефка Радкова"Живяло в гората едно мишленце. То било голямо колкото орехче и имало малка къща, застлана с мъх, пухчета и перца от отлетели на юг птици. Мишлето било много работливо. Цяло лято обикаляло гората и събирало в жилището си семенца, изсъхнали горски плодове, гъби, лешници, вкусни коренчета. Трупало ги, защото знаело, че като дойде зимата и снегът покрие гората, ще му бъде много трудно да си намери храна." Из книгата ... |
|
Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в гр. Пловдив. Учи българска филология в СУ "Климент Охридски" до трети курс, след това записва и завършва театрална драматургия във ВИТИЗ "Kp. Сарафов". След завършване на висшето си образование се завръща в Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките: "Думи за спасяване" (1981), "Докосване на светлината" (1984), "Врата в небето" (1990), "Чудо" (1990), "Сънища" (1993), "Всичко това" (2008), и на сборника "Три пиеси" (2005). Негови пиеси са играни в различни ... |
|
"Начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат - внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва." Валери Петров "Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни пророчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения." Петър Анастасов "Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната ... |
|
Наказателното правосъдие у нас непосредствено след Освобождението. ... Книгата описва интересния период от живота на писателя Иван Вазов , когато работи като съдия в гр. Берковица през 1879 - 1880 г. Представени са съдебните казуси, решени от съдията Вазов, както и хората и събитията, които ще намерят място по-късно в неговата литература. Автор на книгата, писана през 1943 г., е проф. Никола Саранов - титуляр на дисциплината Наказателен процес в Софийския университет до 1944 г. Встъпителният очерк за проф. Саранов, както и за книгата, е на проф. д-р Веселин Вучков. ... |
|
"Спорната личност" изисква много усилия и търпение, за да бъде поставена на заслужено полагащото ѝ се място в историята. Съдейки от резултата, може да се каже, че Чавдар Ангелов е приел предизвикателството на трудната тема и е успял да я разработи професионално и обективно. С неговата първа монография е направен сериозен принос в изучаването на живота на генерал Ив. Вълков, а чрез него и на явлението Военен съюз, като са разкрити нови, неподозирани страни от развитието на обществените и политическите процеси в България в средата на ХХ век." акад. проф. д.и.н. Георги Марков ... |
|
Книгата съдържа седемдесет есета, посветени на любими автори и творби, и написани с хумор, игривост и ерудиция. Нейната мисия е да създаде любов към четенето и да го представи като удоволствие, приключение и средство към израстване. Тази книга е обяснение в любов. Точно като влюбване, тя ще те главозамае и ще те вкара в състояние на опиянение и приказност. Ще те заведе на пътешествие в четенето, където книгите ще са коктейли, скачане с бънджи, оргазъм. В типичния за автора стил "за забавноразвиващи ce", текстовете ще те накарат да се смееш от сърце и да използваш главата си. Ще научиш съкровените тайни на ... |
|
Романът "Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Джак ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |