Произнасянето на тостове на трапезата е част от ритуала на трапезата. Подходящите думи, отправени към присъстващите, превръща храненето в празник на душата. Храненето и пиенето без тост, без добре подбрани думи, произнесени от част или от всички присъстващи на трапезата, е като песен без музика, като картина без цветове, като хляб без сол. ... |
|
|
Първата българска книга с избрани наздравици С благословията на Свети Трифон Да пием братя... ... Който пие (с мяра!), зло не мисли... Знайно е, че тостът е дошъл с виното. А виното е дошло със света... Знайно е още, че пиещият човек е добър човек. А който вдига тост - дваж! Прочие, да пием братя... ... |
|
|
Ако човек пие сам, значи не му е хубаво. Ако пие с приятели, значи му е хубаво. За приятелите, с които е приятно да се пие. Наздраве! Да пием за явлението, което съкращава живота на всеки поотделно, но удължава живота на човечеството като цяло. Наздраве за любовта! Серията „Смехотерапия“ ще повдигне настроението ви и ще бъде вашият антидепресант! ... |
|
|
В настоящия сборник са включени три произведения на Свещеник Петър Цветанов Любенов, които се нареждат сред от първите етнографски изследвания в съвременната българска история. Произведенията са: Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско (отпечатана през 1887 г. във Велико Търново). Самовили и самодиви (отпечатана през 1891 г. в София). Сборник с разни умотворения из Кюстендилско (отпечатана през 1896 г. в София). В сборниците намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. ... |
|
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
|
Поздравителна книжка със стихчета и посвещения, която може да бъде поднесена като подарък или вместо картичка. Задната корица представлява "Удостоверение за най-добър баща", с празни места за попълване на конкретно име. ... |
|
|
"Разкази за маса" е деветата книга на Стоян Николов - Торлака , но първата му с разкази. Тя е част от поредицата "Северозападен романь" и гарантира ударна доза забавление. За незапознатите със северозападния диалект отново е предвиден речник. Диви дол е вълшебно място. Измислено e, но е и всяко село и малко градче, за което се сетите. Там времето тече бавно и еднообразно, а всеки ден се случва нещо, за което се говори с месеци. Ще чуете историите по междите, през стоборите, зад блатото под ТКЗС-то, в кръчмата. Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са ... |
|
|
С включена историческа карта на България. ... Датата 6 октомври 1014 г. е сред най-ярките знаци на онази драматична и героична епоха, която с право e наричана "Българската епопея". Дори още по-точно - "Векът на цар Самуил"! Паралелът с прочутия "век" на цар Симеон не е случаен, а и времето, чието олицетворение е Самуил, обхваща повече от едно столетие: от излизането му на историческата сцена през 969–976 г., през изпълнения с бурни събития негов живот, чак до големите въстания на Петър Делян (1040–1041) и Георги Войтех (1072)... Освен с цар Самуил, годините и десетилетията на непримирима ... |
|
|
Свобода О, няма свобода без смърт! Една във друга те горят. Свободна е оназ уста, крещяща миг преди смъртта. Затворникът неопростен свободен е във оня ден, когато тежката врата открехва най-подир смъртта и става голият зандан храм на свещена свобода. Свободен е войникът с меч замахнал в ръкопашна сеч, свободен е бикът хриптящ, забил рог в аления плащ, свободен - роба, в своята мъст спечелил гроб и шепа пръст. От страст и злъч искри умът, щом в него се прицелва смърт и в най-свободната ръка кипи отровния стакан. Надеждата или страхът са на живота кръв и плът. Как мразя жребих аз такъв! Срамувам се от свойта кръв, от ... |
|
|
Вениамин Пеев е познат на българската аудитория с книгите си по богословие, философия и история, които го открояват като задълбочен и сериозен изследовател на всяка тема, с която се захваща. Той не обича да изсмуква написаното от пръстите си, а го подплатява с факти, в чиято сигурност е убеден. В нашето "клисаво" време (както го определя един съвременен писател) д-р Вениамин Пеев е сред малцината, които се стремят да стоят честно и безкомпромисно като автори зад позициите, които заемат - не само чрез солидарността на използваните аргументи, но и с цялата си личност. ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
От книгата ще разберете: какво значи "да се пресича по китайски"; как вдигат наздравица китайците; какво означават за тях семейството и приятелите; как малките китайчета от селата ходят на училище; и много, много други интересни детайли от съвременния живот на китайското общество. Китайците - хора с хилядолетна история, дълбоки културни традиции и специфична народопсихология, са обект на книгата, която държите в ръцете си. В нея са събрани разкази за обикновени хора, чиито имена не са важни и които няма да оставят следа в историята, но пък ще ви открехнат врата на живота в Китай - с неговата неповторима ... |
