Съставител: Атанас Панчев. ... "Това беше най-честната война в историята на целия XIX век в Европа. Това беше война на вярата! Това беше победа на вярата! Войничетата, които форсираха Дунава, виждаха, че един народ отсреща първо се моли на същия Бог по същия православен начин, второ, че казва любов, мамо, хляб с една и съща дума. И този народ заслужава да бъде освободен, дори и да се пролее кръв. Днес пак ви разправят, че Русия имала имперски интереси. Хубаво! Коя държава по това време от ранга на Русия няма и не провежда имперски интереси? Имперска държава по това време е Белгия, имперска държава по това време е ... |
|
|
Книгата съдържа философски и художествени есета на видния български естет проф. Атанас Илиев, писани до 1944 г. Освободен от каноните на каквато и да е философска школа, той излага своите размишления за същността на изкуството, българската народопсихология, творчеството на наши и чужди автори. Към книгата са прибавени и непубликувани документи от архива на Атанас Илиев: кореспонденция между него и руския философ Николай Лоски, Елисавета Багряна, Константин Гълъбов и други. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
Въпреки множеството исторически полемики за събитията след 1917 г., както и видните и днес резултати от революцията, можем да твърдим, че в океана от разнородни мнения по всички въпроси рядко се взема предвид гледната точка на победената страна, в случая - Руската монархия, нейните държавници, властимащи, изявени граждани, a и обикновените хора. Тази книга представлява фактологичен анализ на събитията преди, по време и след Руската революция от първо лице на директора на Охранката - тайната имперска полиция, чиято съдба в рамките на дни се променя коренно и неколкократно - от доверен служител на старата система, той се ... |
|
|
Мисия и философия на изкуството. ... "Да изследвам и популяризирам творчеството на Борис Георгиев от Варна за мен се превърна в мисия, на която посветих много години от живота си... В "Скъпи Брат" е събрано, преведено и систематизирано епистоларното наследство на Борис Георгиев от Варна. В сборника са включени текстове от дневниците на художника в хронология по декади, в които той рядко описва битието на своя живот, но акцентира върху професионални и житейски събития. Обичайно, Георгиев прави това и в кореспонденцията си, при общуване с духовно родствени нему хора, с които го свързват приятелството и ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
""Принадлежим към онези..., които сякаш не влизат като съставна част в човешкия род, а съществуват само за да дадат незабравим урок на света."(Първо писмо) Има различни начини да обичаш отечеството си... Прекрасна е любовта към отечеството, но има нещо още по-прекрасно - то е любовта към истината. Любовта към отечеството ражда герои, любовта към истината създава мъдреци, благодетели на човечеството. Любовта към родината разделя народите, подхранва националната омраза и от време на време забулва земята в траур, любовта към истината разпространява светлината на знанието, създава духовни наслади, приближава ... |
|
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
|
Евгений Утин (1843-1894) е адвокат, публицист, военен кореспондент. Един от най-активните сътрудници на създадения в началото на 19-и век от Н. М. Карамзин "Вестник Европы" - най-популярното издание на руската либерална интелигенция. Като адвокат участва в известния Нечаевски процес и в редица други политически дела. След края на Френско-пруската война (1871-1872) заминава за Франция и изпраща кореспонденции за "Вестник Европы". След завръщането си в Русия редовно сътрудничи и на основания от Леон Гамбета вестник "Republique francaise". През 1877 г., когато започва Руско-турската война, Утин ... |
|
|
"Свободата на всеки народ не зависи дотолкова от политическото му положение, колкото от неговия нравствен характер." Джон Стюарт Мил Или по-скоро - тежината, с нравствения отенък на тази дума. Следва градежът... Щастливият случай ми даде възможност преди тридесет години да се запозная с леля Захаринка З. Стоянова-Громбах и да общувам с нея при всичките ѝ по-сетнешни идвания в България. От там тръгнаха и моите занимания с личния архив и домашната библиотека на нейния баща. Няма по-голяма радост от тази, свиквайки с нечетливия, но много обработен почерк на Захари Стоянов (къде ти неграмотният овчар!), пръв ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
Самотната вдовица Аглая Степановна Ревкина изживява с патологичен трагизъм развенчаването на култа към личността на Сталин и за пръв път в живота си въстава срещу "генералната линия на партията". Така тя погубва репутацията си, разболява се психически и - като апотеоз на протеста и борбата си! - поставя премахнатата от града статуя на Вожда в своя дом. Тоест практически заживява с паметник... Пред нас е самобитен и във висша степен неочакван художествено-сатиричен разрез на най-новата история на руската държава. В центъра на повествованието са включени събития от съдбоносно значение за Русия през последните ... |
