Илюстрации - Гергана Петрова, Виолета Пенушлиева . ... |
|
|
Паричката на късмета, хвърлена във Фонтана ди Треви в Рим, носи ли щастие? Как емигриралата във Франция Летиция може да си върне наследството от чичовците, репресирани от комунистическия режим? Какво ново ще научи за объркания си любовен живот от младите си години и ще намери ли издател в Румъния за автобиографичния си роман? Гласът на главната героиня ни въвлича в болезнени за всеки дилеми: между приятелството и недоверието, любовта и секса, гласа на земята и скептицизма на емигранта, заложбите и кариерата. По време на един неин ден в днешния Букурещ минаваме по улиците на града със спомените ѝ от последните три ... |
|
|
"Пощенска кутия за приказки" представя... ... "Когато преди две години на имейла ми започнаха да идват разкази на Никола Крумов, веднага се влюбих в изказа му, в кратките изречения, с които успява да пресъздава емоции, гледки и сюжети, понякога провидно битови, друг път съвсем отнесени във въображението му. Интелигентното му чувството за хумор обаче си остава само в литературата, която създава. В живота Никола Крумов е сериозен, мистичен и недружелюбен човек. Неговата мъжествена по балкански външност всява респект у по-дребните породи кучета, но изначално отблъсква противоположния пол. Лично мен ме напсува ... |
|
|
Второ издание. ... Романът Изгубени под звездите е мащабно платно, обхващащо периода от 1984 до 2011 години, с препратки към различни исторически периоди. Главните героини са три поколения жени и върху фона на големите политически, икономически, социални и природни катаклизми, те се сражават за своето човешко щастие. В романа е отделено място на Възродителния процес и на проблемите, съпътстващи Прехода ни към демокрация, на износа на "бели робини" и на икономическата емиграция, на тероризма и наркоманията, на различните религии и на етносите, които трябва да се научат да живеят не просто в търпимост, а в ... |
|
|
На брега на древното италианско езеро Брачано, където мирише на тиня и мокри пера, се установява семейство Коломбо. Младата Антония се грижи за четири деца и съпруг с увреждания. Вечната ѝ борба с несъвършенствата на света я прави горда и безкомпромисна. Тя възпитава строго единствената си дъщеря и я учи да разчита само на себе си. Малкото червенокосо момиче бързо научава важните уроци в живота: да бъде силна, да не се оплаква, да чете книги, да се гмурка в езерото, дори ако течението я завлича на дъното, да крие телефона си от майка си в кутия за обувки, а отчаянието си - там, където никой никога не може да го ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Балетните обувки е една от вечните детски класики, четена и обожавана от няколко поколения след публикуването ѝ за първи път през 1936 г. Ноел Стретфийлд е английска пистелка, известна предимно със своята серия за деца Обувките, сред които Балетните обувки, поради многото адаптации, придобива най-голямо световно признание. Историята на Паулин, Петрова и Поузи Фосил, три бебета попаднали случайно в дома на чичо Гъм, ни пренася в един магичен, уютен и топъл детски свят през 30-те години на миналия век в Англия. В този свят има много любов, но и много изпитания, които идват с израстването и с отговорностите пред ... |
|
|
"– Хайде, Ани. Кажи ми. Кой е умрял? – Майка ми - каза тя. - Виан Роше. В търсене на пристан и ново анонимно съществуване из павираните улички на Монмартър Ян Шарбоно и дъщерите ѝ Розет и Ани водят спокоен, макар и не щастлив живот над малкото си магазинче за шоколадени изделия. Вятърът е спрял - поне за известно време. Изведнъж в живота им връхлита Зози дьо л'Алба, жената с бонбонените обувки, и всичко започва да се променя... Но това ново приятелство не е каквото изглежда. Безмилостна, непочтена и изкусителна, Зози си има свои планове - планове, които ще разбият света им на парчета. Заложила на карта ... |
|
|
В съвременната българска литература темата за близкото минало присъства все още слабо. Още по-рядко обект на разсъждения е това как идеологическите норми оформят детския светоглед. Действието в романа се развива в България между 1985 и 1989 години. Дете на 12 години отива на лятна пионерска лагер-школа в Ястребино и там се случва събитие, което след това е добре забравено. Вече порасналото момиче анализира миналото. Внезапно изскача случка от несъзнаваното и описва до какви последствия е довела в настоящия момент. Три времена, лица от детството и паралелна история за разстрел и смърт ще насложат гледни точки за видовете ... |
|
|
Виждах една уголемена за човешки крак извивка, твърде неясна и разпръсната в колебание. Приличаше на стара крайбрежна диря, преди да я погълне следващата по-голяма вълна. А всъщност означаваше несигурна стъпка. Така колебливо вървят хората, които обичат да размишляват. Те не газят земята, те я галят, защото са погълнати от мига на размисъл, от дуела на тези и антитези, които сами си устройват, докато се усмихват през отсрещния тротоар на бивш колега или набелязват нова скучна цел. Следите им са едва доловими, деликатни, като самите тях. Може да ги следваш, но не и да ги прочетеш. Откривах, че Смисълът на Живота ни е в ... |
|
|
"Обувки, чанти, мъже" е една от последните комедии на Щефан Фьогел , в която има много смях, забава, но и сериозни мисли за междучовешките отношения. След 19-годишен брак Теса е напуснала Ралф преди пет години. Сега нея я е изоставил рокмузикантът Райнер. Каква грешка прави тя с мъжете? Освен тях тя има нужда от обувки и чанти. Сега разплакана, тя застава на вратата на Ралф и остава да пренощува при бившия си съпруг, защото много желае да си го върне. Техните приятели Ерик и Надин са поканени на закуска както е ставало преди. Междувременно Надин и Ерик също са се разделили и сега Надин е с Ралф. Това обаче не ... |
|
|
Ръчно изработената поздравителната картичка се предлага в комплект с плик за писмо, изработен от твърд картон, декориран с красиви детски обувки и розова връв. Размери на картичката: 6.5 x 11.5 cm. Размери на плика: 10 x 16 cm. ... |
|
|
Година след смъртта на Васил Пармаков излизат неговата последна книга и диск с последните записи на "Зона Це" с негово участие."Васил е човек с изключително чувство за форма. Ето, казвам човек, а не музикант. Т.е каквото и да прави - да чете, да пише, да композира, да свири - той има таланта да се опва от формата. Така и усещам неговите "отчаяни" есета. Винаги, винаги съм ги възприемал като опити (есе на френски е опит, нали) да стигне до максимума на песимизма. До върховете на безизходното. До майсторството на мрака. И това е което най-много ме е разсмивало. И съм му го признавал и приживе и ... |
