Бранислав Нушич (1864 - 1938) е голям сръбски писател. Автор е на разкази, фейлетони и множество комедии. Блестящ хуморист, той осмива и критикува недъзите и пороците в съвременното му общество. "Автобиография" е едно от най-популярните произведения на Нушич. Обект на изображение е животът на автора ѝ: раждането му, семейната среда, детството, ученическите години, личния живот, професионалния път. Автобиографията на един човек е своеобразна равносметка на житейския му път, а на един писател - негов белетризиран вариант."Автобиография" на Нушич е романизирана автобиография, т.е. съчетава ... |
|
|
Съставители: София Петрова и Любомир Гутев. ... 3000 сентенции, мъдри мисли и крилати фрази от древността. Няма нищо ново под слънцето, твърди цар Соломон. И е прав - всичко, което преживяваме, със сигурност вече е било изпитано от някой преди нас. Древните мъдреци са наблюдавали закономерностите в света и в човека и са обобщавали наученото в лаконични фрази с невероятна експресивна сила, които ние употребяваме и до днес. А знаем ли всъщност откъде идват и как са възникнали? Кой ги е казал и по какъв повод? Можем ли да ги цитираме в оригинал - като истински ерудити? Съзнаваме ли истинската им философска ценност? Тази ... |
|
|
Една славна книга за всички възрасти, известна най-вече с искрящото остроумие на своя автор!"Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише. Но на мен предговорът ми е необходим, за да оправдая начинанието си да напиша автобиография - работа, с която обикновено се занимават само пропаднали политици, изгонени владетели, безделници пенсионери, бивши дворцови дами и членове на Академията на науките." Бранислав Нушич В знаменитата си автобиография Нушич разказва най-веселите случки от ... |
|
|
Как да използваме мозъка си? Откъде се взимат сънищата? Къде е тайната на гениалността? Най-новите открития на неврофизиологията и невробиологията ще преобърнат представите ви за работата на нашата нервна система, но и буквално ще ви помогнат да промените живота си. В книгата ще научите: Да отслабнете, без да ставате от дивана? Как да накараме мозъка си да работи за нас? Хапни още един бонбон! Защо мозъкът ни иска да ядем повече сладко? Защо следващия път трябва да си помислите сериозно дали да пийнете още една чашка, та дори да е празник? Защо им е на децата да учат математика, може ли да отгледаме гений и какво ... |
|
|
"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
|
"Тази книга завършва с предчувствие за смърт. Последната дума на тази книга е „кола“. Кола, която не пристига на пресечката на „Евлоги Георгиев“ и „Оборище.“ Колата, която не пристигна на тази пресечка, се оказа смачкана на „Цариградско шосе“. Заради това не пристигна на „Оборище“ и „Евлоги Георгиев“, където живееше Кембълът. Тази книга не е писана от мен. Като че ли не е писана и от Кембълът . Тази книга е писана от предчувствията му. Може би заради това на места звучи несвързана. Предчувствията му изпреварваха мисълта. Предчувствията му понякога бяха по-бързи и от словесните реакции. А той знаеше какво да прави с ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
„Екзекуторът” на Стефан Кисьов не е история за обикновен убиец. Той не е и просто Палача на Системата, нейна жертва, част от механизма на жестокост и организирано насилие, въпреки че е и това. Не е и само мечтател-утопист. Този разказ, на моменти секващ дъха, е разказ преди всичко за оцеляването, надеждата, катарзиса на духа. Една история за търсенето на смисъла на живота чрез страданието и болката. В тази своя книга Стефан Кисьов ни лекува от греховете на миналото, натоварвайки своя герой с най-тежките от тях, не преставайки – въпреки ужасите и жестокостта – да вярва в красотата и доброто. Езикът Кохао Ронго-Ронго е от ... |
|
|
"Номад е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване - универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем." Людмила Калоянова Людмила ... |
|
|
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
|
Карол , Батай, Кафка , Де Кирико, Магрит, Дали , Сартър, Бекет, Пинтър – колкото и да ги препрочитам или да гледам творчеството им, накрая винаги се завръщам там, откъдето съм тръгнала: седя на същия безлюден площад, боря се с дълги черни сенки или под същото дърво чакам никога неидващия Годо. Остава енигмата – в какво откриваме удоволствието да се потопим в омагьосващата им тревожност, какъв е този мазохистичен нагон да се движим сред движещи се пясъци? Може би защото ни карат да почувстваме неназованото, да открием смисъла на безсмисленото или пък да обърнем очи към себе си и да се запитаме: Какво е Азът? Може би ... |
|
|
"Портрет на поета като млад" е третият роман на Недялко Славов след "Фаустино" и "Вертиго", който ни връща в една привидно отминала епоха, когато изящното бе вредно, а духовното – насила пъхано в калъпа на чужди нам практики. Тази книга е болезнена гротеска за кривите огледала на нашата младост, в които се отразяваха мечтите и любовите ни. Тя е и своеобразно отмъщение за смазваните ни, но все пак оцелели чувства. Написан с покъртителен поетичен език – разсмиващ до сълзи и тъжен до смях, романът е последната картина от триптиха на Славов, нямащ аналог в родната ни литература. "Точно в ... |
