В този сборник се опитваме да разкажем за протестите чрез избрани лозунги, снимки и цитати от политически и обществени фигури, допълнени с кратка хроника на събитията. Лозунгите в този сборник са плод на българското възмущение, находчивост и чувство за хумор. Много от тях са тъй оригинални и остроумни, че би следвало авторите им да се знаят. Известно стана само името на Правдолюб Иванов. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Патриотични семинари. ... Изобилието на протести у нас е напълно неестествено, потресаващо и абсурдно от всякаква гледна точка. Броят на протестите срещу замислените или осъществявани реформи у нас въобще не отразява реалната действителност в страната, а е свързан с машинации от политическо, финансово и икономическо естество. Виждаме и геополитически интереси на съседна страна. Никъде по света няма такъв необозримо голям брой глупави протести на различни хора, които даже в някои случаи не знаят точно за какво протестират по улиците и площадите. Може да се допусне, че протестирането е особена модификация на Празника, на ... |
|
Уинстън Смит работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото служебно задължение е да пренаписва новини от стари вестници, за да станат в "съответствие с представяните от установената власт исторически факти, защото: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото!". Големият брат те наблюдава гласи надписът под безброй портрети, чрез видеоекрани всички граждани са под постоянен надзор, а Полицията на мисълта следи за всяко отклонение от официалната идеология, чиито основни постулати са: Войната е мир Свободата е робство ... |
|
Хенри Чинаски, непоправим пияница, любител на женската плът, неукротим бунтар и неуморен в потребността и стръвта си да пише въпреки хладното отношение на издателите, е вече на петдесет. И звездата му най-сетне изгрява. Край на досадните, унизителни и зле платени длъжности, край на мизерията и несретата. Канят го на партита, на премиери, затрупват го с предложения за авторски четения. Успехът го връхлита – а с него и жените, върволица от жени, защото е всеизвестно, че славата е мощен афродизиак... "Безкомпромисна равносметка за живота на ръба, романът "Жени" носи запазената марка на Буковски – сурова ... |
|
Защо през 2013 г. избухнаха и завършиха с крах протестите в България? Защо през последните десетилетия в света ври и кипи, но от това положението на хората само се влошава? Какво предизвиква протестите у нас и по света? Как властите се справят с тях? Какво ни чака в бъдеще? Отговори на тези въпроси можете да намерите в настоящата книга. В неподражаем стил, съчетал разказа на очевидеца, документа, приятелската кореспонденция и научния анализ, тя разкрива срещу какво и кого са насочени тези прояви на стихийна пряка демокрация. Как те се манипулират от властимащите и какво е необходимо, за да станат те инструмент за ... |
|
Сборникът съдържа мисли, сентенции и афоризми на най-влиятелните китайски философи от древността: Лао Дзъ, Конфуций , Джуан Дзъ, Сун Дзъ , както и на редица други, по-малко познати на българския читател. "Който знае, че има достатъчно, е богат." Лао Дзъ "Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава."Конфуций "Ненаситният нрав разяжда като молец."Ян Чжу "Истинският Път е по средата."Мън Дзъ "Смъртта на сърцето е по-страшна от смъртта на тялото."Джуан Дзъ "КОйто посочва грешките ми, е мой учител; който отбелязва верните ми постъпки, е мой приятел; който ме ласкае, ... |
|
Чарлс Буковски (1920 - 1984), знаменит представител на бийт-поколението, антиконформист и бунтар, разследван от ФБР, е автор на над 45 творби проза и поезия. С непоносима прямота, виртуозност на перото и страховит хумор той мощно пише за бруталност и секс, за лудост и отхвърленост, за поривите, провалите и отчаянието. Общият тираж на книгите му по света е близо 2 милиона. "Които не са нито побъркани, нито сърдити, са просто тъпи. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да убием войната. Ние сме тук, за да се смеем на гадостите и да живеем живота си тъй добре, че смъртта да трепери да ни отнесе. Попитаха ме: & ... |
|
Две слугини, сестри, и една господарка. Благоговеят пред нея и я мразят, жадуват смъртта, репетират убийството. И играта се превръща в реалност, но може би жертвата ще е различна... Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. „Слугините” е най-знаменитата му пиеса, поставяна в цял свят. ... |
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
|
Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена. ... |
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г . е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с ... |
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |