"Прошепната книга" е изумителен разказ за страданията, за изгнаническата участ и странстването на арменския народ, за кланетата и масовите гробове, но и за невероятната жизненост, за жилавостта, които са в основата на оцеляването и възкресението, за мъдростта, с която прокудените посрещат болката, живота и смъртта. Понякога шепотът може да отекне по-силно от вика. "Прошепната книга" възкресява миналото, паметта за изтеклото време, за мъртвите, за събитията и вещите отпреди, но е изцяло обърната към бъдещето, към онова, което не бива да се забравя. В самотата и отчуждението на нашия век "Прошепната ... |
|
|
Каква мисъл, а? Вашето име на Божиите устни. Навярно вашето име не е било удостоявано с почести. Вие вероятно не можете да си спомните кога за последен път сте го чули изречено с обич. В такъв случай ще ви е по-трудно да повярвате, че Бог знае името ви. Но Той го знае. Затова слушайте, докато четете за: посветен апостол - самотен, изтощен, но все така слушащ; тих, скромен човек в църква без проповедник, без подготвена проповед, който обаче чува гласа, подбуждащ го да говори; отстранен от общение с вярващите брат, който познава благодатта да дава благодат. Слушайте, докато обръщате страниците. Може би ще чуете Отец ... |
|
|
Едно писмо с колкото изненадващо, толкова и вълнуващо съдържание отваря за Матей Висарион травмите от миналото. Едно пътуване към себе си - в което палачите и жертвите, безразсъдството и мъдростта, загадките и изповедите, носталгията и надеждата се смесват в поредица от събития, които приковават вниманието на читателя до последната страница - което ни подсказва, че ако раните не се отворят повторно, никога няма да бъдат излекувани. Ярките персонажи и мащабното действие, обхващащо целия период на следвоенна Румъния, правят така, че по един или друг начин читателят открива себе си в героите и обстоятелствата, при които те ... |
|
|
Обясненията на това ръководство за чудесния метод за постигане на изключителна яснота на автоматично създаване на мъдростта на едновременно роденото чрез контролиране на ума и дишането, които са свързани с възвишеното човешко тяло, се състоят от две части: традицията на приемствеността на Гуру и ученията предадени чрез тази приемственост. Първата от двете е в съответствие с молитвата на приемствеността. Втората, ученията, които са били предадени чрез тази приемственост, е двойна: систематично учение, съгласно тантрите и ученията, прошепнати на ухото, които принадлежат на Школата на Гуру, които съобщават своите указания ... |
|
|
Първата световна война. Художникът Едуар Льофевър е мобилизиран и заминава на фронта. Съпругата му Софи остава при сестра си Елен в окупирания от немците френски град Сен Перон. Двете държат семейния хотел "Червения петел", който скоро се превръща в предпочитано място за вечеря на германските офицери. Портретът на Софи, нарисуван от съпруга ѝ, привлича вниманието на немския комендант. Обсебен от картината, той не може да ѝ се насити. Насред ужаса на войната все още има хора, способни да оценят красотата. Портретът помага на Софи да не забрави коя е била. Помага ѝ да се бори. Едуар е пленен и ... |
|
|
От автора на бестселъра "Шестте дни на Кондора". Книгата "Кондора се завръща" е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард". ... Кондора се втурва в 21. век - от хаоса на 11 септември до безпрецедентните руски кибератаки. В "CONDOR.NET" аналитик от разузнаването преследва конспирация, която започва в Афганистан и води до тайните на собствените му шефове. В "Килийното опиянение на Кондора", "Жасминеното опиянение на Кондора" и "Следващият ден на Кондора" параноята на воина на националната сигурност достига върха си, когато ... |
|
|
След опит за самоубийство двайсетгодишният Юго е настанен в болнична стая с деветдесет и две годишната Бланш, която изживява последните си дни. Обзети от спонтанна симпатия един към друг, двамата повеждат завладяващ разговор за големите метафизични въпроси без еднозначен отговор: Бог, смъртта, съдбата, свободата, щастието, любовта... Юго е песимистично настроен, намира съществуването за абсурдно и не вярва в нищо и никого. Постепенно обаче отчаянието му започва да отстъпва пред любовта към живота на Бланш, особено когато тя му разказва изумителното духовно приключение, което е изживяла в младостта си и което я е ... |
|
|
Зимата не е просто сезон за Биляна. Тя е минало, което постоянно се завръща и се опитва да я погълне, не ѝ позволява да вярва, че има днес, че има утре... И нито любящият ѝ съпруг, нито прекрасните ѝ деца могат да я спасят от студа и болката, които я връхлитат. Може ли обичта да победи смъртта? Има ли съдба? Бди ли наистина някой над нас? Възможно ли е човек да има толкова сила, че да надвие най-страшното чудовище - самия себе си? Биляна трябва да си отговори на тези въпроси. Защото е настъпил пределният момент - младата жена или ще потъне в гладния търбух на Зимата, или ще се завърне към надеждата и ... |
|
|
Между фантазията и реалността, човек среща мечтите си. И колкото и "високи" да са те, когато се следват, преди да се постигнат - винаги имат смисъл. Въпросът е: Губим ли смисъла, когато притежаваме реалността тук и сега? Мисли в рима между фантазията и реалността, и смисълът... Целувка Целувай я когато е красива! Без дъх оставяй ти душата нейна. Целувай я когато боязливо, мълчи изгубена във себе си. Целувай я горещо и невинно, със страст, с любов и докажи, че до последно ще обичаш силно в живота и влез без лъжи. Целувай мило, нежно и сълзите. Стопли с целувки женското сърце. Целувай и докрай очите. Силата си ... |
|
|
"Когато ненадейно се изправиш пред страшния и зейнал небосвод, не тръгвай още, запретни ръкави и тихо прошепни "Живей, живот!". Живей, живот! Живей! Живей, прекрасен! Как не съзнаваме, че си във нас. Как те пилеем... Глупаво... Ужасно... И ден след ден... Изтичат...Час след час... Но радвай се! Защото още гледаш. Защото чуваш. Дишаш. Плачеш. Спри! И осъзнай със колко светла щедрост природата живот ти подари." Недялко Йорданов ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
|
Автор на книгите: "Приказки, прошепнати край морето", "Бях там" и "Мисия за двама: Далечната планета"."Как да владееш средата на чувствата? Както умееш да си въздържан и умерен в ежедневието? А махалото, което като с вълшебна пръчица се показва само в двете крайни позиции? Силно Да, силно Не. Разпъва те между мечти, илюзии или реални радости и горчивина, отчаяние, безверие, безнадежност, тъга. Вечните колебания, съмнения, но е истина и го изживяваш така. Трудно ти е спокойно да наблюдаваш плавния и вярно, скучен път на движението между днес и утре, сега и после, винаги и никога. Що за ... |
